Анна Заркова: Не искам да приличам на тези, които не правят разлика между знамето и тоягата

Протестиращи срещу противоепидемичните мерки са ударили образователния министър в лицето. Видях това на снимка. Показаха ми я колеги от две различни медии, уловили момента. Едната медия я публикува отчасти, другата – не. Все едно. Видях с очите си протеста. Със знамената. И едното от тях – реплика на онова зеленото, святото, чийто надпис „Свобода или смърт” е избродирала Райна Княгиня за Априлското ни възстание.

Райна е извезала оригинала през 1876-а – около145 години назад. Репликата му струва около 100 лв. сега. Не коментирам, питам само: За век и половина не помъдряхме ли, за да застанем под знаме, на което пише: „Живот в свобода!”

Не искам отговор. Видях как едни яки момчета търчат подир министър Дянков, който слиза в подлеза откъм МС – вероятно на излизане от заседание на правителството – и викат: „Бяга! Като плъх! Убий го! Убиийй!”. Човекът беше без охрана, те – със знамена, размахани като тояги. После от колегите разбрах, че го настигнали по стълбите и успели да го ударят. С юмрук. Или с дръжка на знаме. Все едно. Ударили са го без думи, ако не броим обидите. Ударили го, без да питат какво мисли той за ваксините и за онлайн обучението, например. Ударили го с правото на силата. Анонимно, но пък и от името на протестиращите там против насилието.

Сърби ме ръката да напиша сега, че това е краят на малолетната ни демокрация, подпечатан с юмрук от приятели (или незнамкаквиси) на мои приятели, с които сме говорили за нейното възраждане. Но няма да напиша това. Няма! Не искам да приличам на тези, които не правят разлика между знамето и тоягата.

Журналистката Анна Заркова, Фейсбук

Frognews.bg