Антикомунизъм не е да викаш „ти си комонис…“ и да гласуваш за Бойко, ПКП и Десито

Може да бъде изображение с текст, който гласи '1 Mar металургия'

На снимката се вижда акумулираща електрическа печка от соца, с мощност 3+1 киловата. Здрави са, още работят, но няма търсене – продават се за по 50-60 лева…
Нали искахте капитализъм? – често повтаря мой познат по разни поводи.

Сега е поредният повод – народът искаше капитализъм, ама иска и правителството да замрази цените на тока. Даже и да ги намали, ако може, като при Вълко Червенков. Това на практика е комунизъм. Искат го и хора, които всеки ден обясняват, че са антикомунисти. И които гласуват за Бойко да ни пази от комунистите.

Най-после, след 30 години преход, държавата дойде до пазарни цени на тока от 1 януари, а сега ще ги спрат. Няма десни, няма леви. Всички са популисти. Международните цени на горивата и енергията (защото ние сме в една система в европейския пазар на ток) въобще не ги интересува какви са заплатите и пенсиите в България. И тук е място чрез тока да се обясни просто една политическа разлика – комунизмът поддържа ниски цени и ги управлява с декрети, а социалдемокрация е, когато цените са пазарни, а даваш помощ само на бедните. Не да облагодетелстваш заради тях и богатите. Грубо казано, е така.
И ако направят сега една анкета сред населението, ще се окаже, че повечето хора у нас са комунисти. Включително десните.

Преди 20-ина години при поредната енергийна криза, с шоково увеличение на цените, в Дания правителството излезе пред народа си и каза – Това е положението, отоплението поскъпва със 100%, няма начин. Датчаните затегнаха коланите и преминаха през кризата без да свалят правителства, да искат държавата да намалява цени, без да трупат дългове и да фалират компании. Друг народ.

Една от причините да има толкова ядрени ентусиасти у нас, които искат още 5-6 блока атомни централи, е за да има евтин ток за народа. Да могат като при комунизма да си се топлят с големи електрически печки и да плащат малко. Соца научи много хора на удобства с акумулиращи печки на ток и дори с нафтови печки. Сега този начин на отопление е невъзможен, минали са на дърва, където може – на климатици, ама много харчат като падне под нулата. Не става дума за София – само 15-ина процента от населението в България е на централно парно.

А парното на София пък е последното убежище на комунизма. Всички искат да е евтино, дълговете са няколкостотин милиона, правителствата ги трупат за сметка на данъкоплатците в цяла България, за да не се бунтуват софиянци. Държавата и общината не искат да приватизират Топлофикация, защото цените веднага ще скочат, новият собственик ще си събере задълженията по бързата процедура, ще изключва от системата цели блокове, ще настъпят такива трусове, че не се знае кой в политиката ще оцелее.

Понеже някои ме наричат комунист, нека да подскажа на т. нар. антикомунисти – не искам никаква намеса на държавата в цените и от повече от 20 години не работя на заплата, с непостоянни и несигурни доходи. Разни розови комсомолци, герберастки активисти, които цял живот са били на заплата, може и да се упражняват в антикомунистическа риторика, но задникът им е червен. Антикомунизъм не е да викаш „ти си комонис…“ и да гласуваш за Бойко, ПКП и Десито.

Ако някой търси решение, да види първо какво направиха в енергетиката за 12 години калинките и лапачите на Борисов. Какво става с ПАВЕЦ „Чаира“, която има мощност колкото един блок в Козлодуй, а сега работи на една четвърт от капацитета си. Какви фирми и дружества са се наредили по веригата и т. н. На какви цени, от какви електростанции и собственост на кого, купува ток енергийната система. И т. н. изчегъртване ще е слаба дума.

Иван Бакалов