„АПОЛО“ И КРЕМЧЕТА ЗА РАЗХУБАВЯВАНЕ

Днешният българин се щура из медийното царство и се чуди на кого/какво да повярва.
„Официалните“ медии – това по нашенски означава временно привързани към поредната власт – съпровождат посланията си обичайно със скърцане на зъби: повярвай, защото иначе лошо те чака.
В това отношение най-много се престарават телевизиите.
Дори и в случаите, когато организират полемики, те са притворни.
Веднага проличава на кого симпатизира телевизията или водещият, зад когото стоят няколко настървени каки.
От тези „сблъсъци“ Истината излиза натъртена – и си остава все толкова недостъпна.

Има и други медии/източници, които обаче, за жалост, са недостъпни за широката публика.
Именно те имат навика да чоплят всичко, което им подхвърлят наготово – или са скептични към светите истини на Властта.
Шансът обаче някой любопитен читател да попадне, примерно, на статията на Румен Воденичаров „В космическата орбита на лъжата“ във вестник „Нова зора“ на Минчо Минчев е нищожен.
Специално този вестник никога няма да бъде цитиран по телевизията, защото минава за ляв – макар Луната да не е нито лява, нито дясна.

Но именно от този вестник незомбираният читател може да научи как Левите/Съветите са продали Луната на Десните/САЩ – като прикрият истината за „Аполо 11“.

Телевизиите са заети с друго: да обругаят в максимална степен учителката Булева, която преди време каза на учениците си, че „Американците може и да не са били на Луната. Не всичко в Интернет е истина“.
Това предизвика скандал.
Нищо осъдително обаче няма в тези думи. Те само подхранват разумната любознателност на децата, а защо не и разумният им скептицизъм.
Но това днес сякаш е забранено или най-малкото не се поощрява.

Телевизионните водещи не четат по принцип – освен указанията, които им набутват.
Но на учениците на Булева не е лошо да им пратят по един екземпляр от „Нова Зора“ /броят от 4 юни тази година/; още по-добре би било да поканят на среща самия автор Румен Воденичаров. Което едва ли ще се случи.

Разномислието не се поощрява – румените медийни бузи никак не си падат по него. Те предпочитат шармантните дами.
Например, тяхна любимка е небезизвестната приватизаторка на кремчета Елена Поптодорова.

Преди няколко седмици тя нахално излъга един вестник за срамната си афера на Варшавското летище.
Ето какво каза тя: „„Случаят е окончателно приключен и е много важно да се знае истината за него. Производството в полския съд е прекратено без постановяване на каквато и да е присъда – нито условна, нито друга. Това е истината“.

Обаче същият този вестник прояви милозливост към нея, понеже още преди половин година /25 ноември 2019/ бе публикувал следното:
„Съдът прекрати условно делото срещу бившата посланичка на България в САЩ при едногодишен изпитателен срок. Това означава, че ако през тази една година тя извърши НОВО престъпление, делото ще се върне в съдебната зала“.

Цитирани са и думите на полски съдебен репортер: „Съдът няма никакви съмнения, че тя е извършила престъплението, признава я за виновна, но не я наказва. Това, че се е извинила на фирмата собственик на крема и го е заплатила, признанията, които е направила, са смекчаващи обстоятелства, които дават възможност за условно прекратяване на производството“.
Това означава съвсем друго, нали?

При това положение, напълно естествено е въпросната дама да е главен търговски проповедник, или да се самопредставя като такъв, при покупката на
Ф-16/блок 70.
Американците със сигурност са наясно, че при всяка поява на Поптодорова по телевизията всички зрители се сещат за присвояването на кремчето – и нищо друго не ги интересува.
Знаят това, но няма какво друго да направят – още
по-комичен ефект ще предизвикат Соломон или Плевнелиев.

Тия дни Дамата с кремчето обяснявала, че гласуваната от американския Конгрес цена за 8-те изтребителя е 1,6 милиарда долара/ близо 3 милиарда лева.
Това било „тавана“, тоест на „Локхийд Мартин“ се забранява да иска повече – понеже българските будали могат да платят и по-висока цена.
Но Тодор Тагарев каза преди време – а той не е крал кремчета, беше военен министър, че Конгресът определя най-ниската цена.
Също от него научихме, че Ф-16/70 си е чист фантом засега, има го само на хартия и ще стане реалност, ако го платим – и то предварително, това е елемент от процедура, която американското правителство неизменно спазва.
Схемата била следната: плащаш предварително и тогава започват работа по поръчката ти, американците могат да отпуснат заем на държавата ни – толкова, никакви други пазарлъци.

На кого да вярваш?
То и няма смисъл, понеже всеки говори, каквото му падне, с убеждението, че всичко се забравя след един ден.
Само Луната си е все там – но тя пък служи на късните американофили да обругават всеки, който прошепва някакъв скептицизъм.

При това положение, сякаш е време да направим паметник на „Аполо 11“ – и да го чучнем до паметника на американските летци, които бомбардираха София /загиват 2477 души, сринати са 12 568 частни и обществени постройки – 1/4 от сградния фонд на столицата, материалните щети се оценяват на астрономическата сума от 24 милиарда лева/.
„Аполо 11“ поне не бомбардира Луната, а може би дори и не я одраска. Знае ли човек.

Не съм привърженик на конспиративните теории, ни най-малко.
Обаче Сноудън, например, ни поднесе истини, които направо са зашеметяващи.
А пък Стенли Кубрик, великият американски режисьор, който заснема кацането на „Аполо 11“, казва в края на живота си, 2014 година:
„Полетът до Луната беше фикс идея на президента Никсън… Извърших огромно мошеничество с участието на НАСА и правителството на САЩ. Кацането на Луната беше фалшифицирано, всички снимки бяха фалшиви и аз бях човекът, който засне това…“
Обаче ние мачкаме учителката Булева.
Всъщност, мачкаме друго – децата и тяхното любопитство.
***
Има някакъв необясним, дори налуден страх в нашите политици временници – да не кажат нещо накриво срещу всичко американско.
Сякаш така ще издялат кривите им образи в планината Ръшмор – редом до бащите на Америка.
Най-много да ги издялат в някакъв монумент на лакеите.

Кеворк Кеворкян

Снимка на Кеворк Кеворкян.