Армагедон почна! Но битката е за човешките души

Има един страшен разказ на Рей Бредбъри. Земни космонавти попадат на чужда планета и техните мозъци стават арена на сблъсък на две цивилизации, които невидимо живеят там. И се побъркват, разбира се.
Човешкият мозък става нещо като Колизеума,

като една арена за гладиатори. Работата е там, че в момента всяко човешко създание от нашата планета става арена на сблъсъка на две посоки, на два пътя.

Богомилите питали господ за смисъла на живота. Бог им казал: “Направих ви от светлина и от мрак. И ви показах два пътя – на доброто, и на злото. Изборът е ваш.”

Дойде времето, когато пред всяко човешко съзнание се изправя въпрос по кой път да поеме. Защо сега? Заради начина на комуникация. За първи път никой не остава сух. Дъждът е такъв, че изразът “Моят дом е моята крепост” се обезсмисля.

Във всяко човешко съзнание в момента се води битка между двата пътя, предложени в момента на Големия взрив.Това е! Всеки от нас участва в битката на Армагедон. Армагедон почна. Знаеше се, че ще дойде. Чакаха го. Писаха книги, роботи пускаха да се бият. Оказа се, че няма да се бият физически сили, а човешки души. Тоест битката в момента е за човешките души. И отърване няма.

Всеки от нас участва в една от двете армии. Посоките не са толкова прости, но ако има нещо, което да ни помогне да си изберем пътя между светлото и тъмното, това са книгите. Дали те са на хартия, дали са вкарани по друг начин, но те ни ориентират за какво всъщост е битката и на чия страна ще поеме човешката душа.

Имам внук, колкото вас. Колко време той прекарва да играе футбол? И колко време аз прекарвам да играя Warcraft? Човешкият мозък е една поляна- той събира определено количество информация.

Проблемът е в това, че световното информационно поле залива

не само младите хора, ами и нас – възрастните, с фалшиви новини. Половината от онова, което се приказва, не е вярно. Няма кой да обясни кое е лявото, и кое – дясното. Онова, което става в момента трябва да получи някаква регулация. Става дума за борбата за 15-16 часа дневно, с които човек разполага. Навремето хората, които са работили на село и са се будили в 5 сутринта, понеже кравата мучала, са съвършено различни от нас. За разлика от тях, ние щракаме на всеки половин час копчетата на дистанционното на телевизора.

Океанът на знанието се замрази толкова, колкото можем да си представим. А господарите на света на комуникациите отказват на децата си до 14-годишна възраст да застават зад компютри. Просто Бил Гейтс казва: “Не, влезеш ли в къщи, компютър няма.”

Какво е лошото на новите книги? Лошото им е, че пречат да се четат старите книги.

Тук седи директорът на Националната библиотека – едно невероятно съкровище! Не знам дали там човек трябва да влиза с шапка или като в черквата да си я сваля.

Според мен, трябва да се постигне равновесие в нашия списък с книги, съставен благодарение на “24 часа”. Къде са класиците? Те са класици не заради това, че ги учат в училище, а заради това, че са влезли в душите на може би милиарди хора.

Македонците си измислиха език. Ама те се отказаха от онова, което българският език им дава. Оставиха си държава, да си направят и един език. Няма да преведат онова, което ние сме превели и което го има в Народната библиотека. То е пред вас.

Какво да ви агитирам да четете? Оказва се, че вие четете повече от мен. Но помнете, че щете или не щете, влизате в редиците на армиите, които в момента се сражават за човешката душа.

Акад. Антон Дончев

Антон Дончев

http://24chasa.bg