АРХАНГЕЛОВА ЗАДУШНИЦА

Навсякъде е пълно с дюли и мушмули

,с накапали листа и орехи.

И защото е Архангелова задушница,
живите отиват при мъртвите хора.

И защото е Архангелова задушница,
ми се стяга душата и едва не се задушавам.
И ми се къса сърцето, и ми е пусто,
и към баща си се приближавам.

Той е там и ме чака… С това чувство за хумор
ще каже нещо, ще ме разсмее,
ще изправи тревата, ще полюшне шумата
и слънчицето ще ни огрее.

Той не пиеше капка и не пушеше даже,
аз пък правя обратното винаги.
Но баща ми е умен и от камъка влажен
ще намигне и на мен, и на виното.

Да, баща ми е умен и не пита за нищо –
той си знае какво ми е на мене –
едно и също, едно и също, едно и също
треперене на душа и колене.

И сега пак така… Но сега е задушница –
Архангелова, есенна, късна.
И навсякъде е пълно с дюли и мушмули,
и на връщане ще си откъсна.

Николай Милчев