Аферата банани с кокаин. ЧАСТ ОТ КОНТРОЛИРАНАТА ПРАТКА Я ИЗГЪРМЯХА

**** Съучастник ли е държавата България?

Няколко пояснения.
1.
Банините, прикриващи кокаина, отдавна се подвизават у нас.
И миналата, и тази година в складовете на най-големите вериги хранителни магазини у нас можеха да се видят неразопакованите кашони. Етикетите сочеха като вносител българската „Интерцитрус” ЕООД, като експортьор – Еквадор (един от големите световни износители), но освен тази маркировка на неразопакованите кашони се четеше и „Направено в Колумбия”. А Колумбия е № 1 в света на кокаина.
Ясно е защо по документи вносът на банани е от Еквадор – това буди по-малко съмнения. Ясно е защо производителят на бананите всъщност е Колумбия – там част от кашоните с плодовете са били обработени с кокаин, преди да поемат по дестинацията към България и съответно от нея – към Европа.
2.
Според официалните пояснения мъж на средна възраст – работник в склада на „Интерцитрус” открил кокаина в един от кашоните и веднага докладвал на ръководството, а то – на полицията. Мъжът не желаел да се представи кой е, предпочитал анонимността, но пък охотно е позирал за снимки в редица сайтове.
Смях – няма такава песен хем да търсиш анонимност, хем да се лансираш в световния Интернет. Ясно е защо е „анонимността” – дадат ли се някакви данни зо човека, всеки може да провери доколко е реална тази личност. Освен това никакъв работник в склад на едро не се ровичка из кашоните. От горната среда те имат отвор, през който се виждат бананите и съответно тяхната узрялост.
А защо разследващите и съответно медиите сътвориха тази легенда? Защото анонсира фирмата като невинна от една страна, а от друга – прикрива контролирания характер на пратката.
Факт – разследващите и прокуратурата, както и огромното мнозинство от медиите спестиха името на фирмата със склада с кокаинови банани – „Интерцитрус” ЕООД.
3.
Пратката с банани е била контролирана. Какво означава това? Означава, че Интерпол, Европол и националните спецслужби са следели маршрута й, за да разкрият цялата верига – от доставчика до центровете за разпределяне на дребно на кокаина.
Но пратката изгърмява в България – разкрита е. Както се вижда – по невнимание от някакъв мургавелко в някакъв склад. Това е и поредната цел на легендата за онзи съвестен гражданин, за да си измият заради провала на операцията нашите служби ръцете пред западните, от които е дошла информацията.
4.
Заради провалът в България има и др. провали по операцията.
Вчера в Стокхолм показно пред очите на жена му и детето му беше разстрелян сръбcкият баш мaфиoт Caшa Тoдoрoвич – Търтa. След низ от престъпления в последните няколко години той се занимава с продажба на зеленчуци – поне официално.
Тримa мъжe ca го причaкaли прeд бутик в швeдcкaтa cтoлицa към 20 чaca бългaрcкo врeмe и oткрили огън. Не са си дали особен труд да бягат. Полицията бързо ги е задържала и те са си признали за убийството. Мотивите ще посочат на процеса и вероятно ще се отърват с по-няколко години затвор в луксозните шведски зандани. Ще им се заплати богато този престой.
Обаче за мен убийството на гангстера от Сърбия е операция за прикритие на истинския път на наркотика. Кокаиновата мафия умишлено насочва вниманието към Швеция и сръбско-черногорските престъпни кланове, а не към действителните организатори на канала.
За тях ще прочете по-надолу.
Логичното беше при провал разстрелите да са у нас – в България е разкрита пратката, родните посредници са виновните. Но те са си живи и здрави. Парадокс е, че дори отговорни пред правосъдието за трафика на наркотик у нас няма – всички са невинни.
5.
Усилено се лансира тезата за грешка на трафикантите и истинска дестинация на контейнерите в Румъния, отзовали се по случайност в Бургас. Защо? Защото иначе българската мафия ще лъсне като основен организатор на канала.
Пет кашона с наркотика са откритите „по случайност” в българския склад. От 26 626 кашона с банани се губят 3240. Били изнесени за Румъния.
Всъщност на практика цялата пратка от два тона е била реализирана и отдавна е заминала за Западна Европа. Чак след извършването на трансфера у нас а подхвърлени някакви килограми като за замиване на очите. (по редица първоначални данни 120 кг, мистериозно стопили се впоследствие на 75 кт.
За да се извърши реализацията, е било необходимо време. И затова от края на юли чак до 16 август бананите ей, на, са зреели, за да бъдат разкрити по случайност едва тогава, когато няма опасност да се изгуби стока за стотици милиони евро. Излиза, че бдителният мургавелко въобще не е проверявал за зрялост плодовете почти три седмици, а чак на 16 август най-сетне е решил да пристъпи към изпълнение на служебните си задължения
Смях и плач!
Освен това товарооборотът на плодове през Бургас не е достатъчен за да бъде чартърът финансово обоснован за чартьора/корабният оператор. Възниква въпросът за какво му е на румънски търговец да поръчва карго през Бургас, да се бърка за допълнителни транспортни разходи за хладилни вагони до Румъния и да плаща толкова скъпо струващото навло – хладилното?! Губи се икономическата и финансова логика. От гледна точка на създадения за прикритие фалшив документооборот при пресичане на различните граници румънски експортьор на банани е далеч по-несъмнителен и не буди такива опасения като български.
6.
Защото тези кокаинови банани не са първите у нас. Първият случай с така наричаните еквадорски (колумбийски) банани е от 2006 г.
Тогава пак изплува същата фирма „Интерцитрус”, но не като ЕООД, а като ООД. Тогава на светло пред спецслужбите изплува и корабът „Сънрайз”, който години наред всеки всеки месец превозва банани за България от Еквадор. И нищо.
Следа към кокаинови банани изплува и в убийството на едрия „бизнесмен” Борислав Манджуков на 24 март 2014 г пред дома му в затворен комплекс в столицата. Той беше сред основните вносители на банани у нас. (за убийството и връзките на олигарха с висшата политика виж моя тогавашен пост КАКВО СКРИХА ЗА УБИТИЯ МУЛТИМИЛИОНЕР БОРИСЛАВ МАНДЖУКОВ? • Аферистът е близък до едно крило в БСП – противник на друго в столетницата • В тежък конфликт е с една от родните банки • Подозират го за перач на наркобоса Таки • Денят „Х” – олигарси в Русия, визита във Вашингтон https://www.facebook.com/grigor.lilov/posts/554844901298120. )

Известно е, че изчезналият без следа Евелин Банев- Брендо, осъден в редица европейски държави за трафик на наркотици, беше наречен „кокаинов цар на Европа”. За него виж моя пост https://www.facebook.com/grigor.lilov/posts/988160587966547 Чак сега – през миналия месец България най-сетне го обяви за издирване чрез „Интерпол”. Обяви го, след като той най-сетне успешно се пребазира във Венецуела под крилото на диктатора Мадуро. Затова всеки, който си мисли, че България и български групировки, милионери и политици не са основната гара-разпределителна на кокаина за Европа е пълен глупак.

ТРАФИКЪТ

Фирмата, в чийто склад откриха кокаиновите банани, се казва „Интерцитрус” ООД с EIK: 130213585. Отново я споменавам, понеже разкследващите органи и огромното мнозинство медии и информационни сайтове спестиха наименованието й.
Собственици са Кирил Николов Николов и Ганка Райчева Панайотова-Николова. Те нито са арестувани, нито са под следствие. Сякаш фирмата им е извън подозрението, макар че бананите са били за нея.
Има само две обяснения за този „пропуск”.
Първото е, че лицата са нещо като свещени крави още от зората на прехода. Вероятно, защото фирмата е нещо като правоприемник по друго фирмено дело – ‘No l596/9lr на СГС – фирменото отделение. И като се разровят корените на тези отношения, изплуват редица компрометиращи обстоятелства за лица от върховете на родния бизнес и политика.
Второто обяснение за тяхната невинност е хипотезата, че работят за спецслужбите и така предали информацията за пратката. Възможно е да е такъв мотивът, с който родните ювелири на плаща и кинжала обясняват пред западните защо бездействат за тези лица. Но тогава нито контролираната пратка щеше да бъде провалена, преди да стигне до крайните си получатели, нито пък от огромното количество кокаин щяха да се намерят жалките 75 килограма.

Търговският оборот на фирмата на тези хора, поне според отчетите се измерва с десетки и десетки милиони левове. Доколко е истина, е невъзможно да се прецени. Невъзможно заради противоречия в отчетите и балансите. Например одиторът Радинка Стоева заверява на 22 март 2016 отчета на дружеството за 2015 г., а на 26 май отново заверява отчета на дружеството за същата 2015 година, като данните в двата отчета се разминават
Реално държат капитал и в трета фирма – „Смартфиш” ООД чрез залози на дружествени дялове в тяхна полза. Дяловете са на „Селект трейд” ООД, следователно имат и дебела връзка с това дружество. И обратното – „Селект трейд” има запор върху бановата „Интерцитрус”. Самата „Интерцитрус” от една страна е ООД, обаче от друга е собственост на „Волуяк” АД. То – собственикът пък по редица данни в Търговския регситър е собственикът на Интерцитрус, който му е господар.

ВРЪТКИ И ЦЕНТЪР

Защо са тези сложни връзки със запори и собствености?. За да се прикрият истинските.
Кои са те?
От своя страна двете фирми – „Смартфиш” ООД и „Селект трейд” имат отношения и съответно запор заради едни 11 милиона 450 хиляди 915 евро и 63 цента. Окачени са на верижката на монтерейци (генералския кръг от бившата ДС) и сочения като свързан с тях трезор „Инвестбанк” на сервитьорката Петя Славова заради едни Покрай свързаните лица в тази верижка изплуват маса имена на роднини на бивш висшестоящ генералитет и висша комунистическа номеклатура от времената на социализма.
Съществува и друга забележителна с имената си верижка – „Волуяк” ЕАД. Това акционерно дружества сега се води изцяло собственост на банановата „Интерцитрус”. Но навремето е било АД – т.е. имало е и др. съдружници. На тази верижка чрез тях са закачени десетки и десетки др. фирми чрез свързани лица, а като цяло конгломератът наброява няколкостотин дружества. За мен в това съзвездие интересно име е например Кирил Милотинов и връзката му с фирма Мелта, в която като друг съдружник изплува името на отговорен ръководител на Овергаз. И няма как да не се присетя, че съм разказвал, писал и описвал опасни връзки, вкл. и съдружия между синовете на газовия олигарх Сашо Дончев и застреляния Константин Дишлиев – основния финансист на кокаиновия цар на Европа – Брендо.

В тази сложна схема има и център.
Центърът е превозвачът на бананите. Не корабът, а превозвачът – група от компании под шапката на MMC Group Holding S.A.L.
Холдингът се пръква на белия свят броени месеци след българската бананова „Интерцитрус”. Пръква се в Бейрут – столицата на Ливан, която практически е разделена на две между мюсюлмани и християни. Кой знае защо, но телефонните номера за връзка нямат кода на Бейрут – 961.1, а кодът на една от ливанските провинции и Газа. Забележително е, че името на компанията не фигурира в основните бизнес-справочници за Ливан. Ако се вземат като код първите пет цифри на някои от посочените номера за контакти, изскача не Ливан, а телефонни и мобилни оператори в Латинска Америка и комуникационна компания в Русия.
Адресът на голямата корпорация е в една доста ожмулена и запусната сграда – Zalka Main Road, White Building. От надписа White e изпаднало е-то, а прозорците на първия етаж (където би трябвало да е офисът), са плътно облепени с бяла хартия.

АНОНИМНОСТТА

Нито на сайта на компанията, нито където и да е другаде може да се види кои са нейните ръководители.
Холдингът има десетки подразделения, вкл. за чартиране на кораби. Направи ми впечатление, че Фейсбук профилът на компанията е от юни т.г.
Сайтът се оказа сложна за издирване мистерия. WHOIS посочи регистрацията му като изцяло анонимна – няма дори посочено лице за връзка при евентуален технически проблем. Налоои да се поразровя и накрая да установяа, че всъщност става дума за местонахождение в Бразилия. Но считам, че и тази държава не е истинската- тя е брънка от веригата.

Около този холдинг са подредени маса фирми. Най-интересните са дъщерната IRB-GR, установено в Гърция, което има за основна дейност представителството на морската администрация на Того за регистрация на плавателни съдове под флага на Того. И сестринската MAC-GR, също установена в Гърция. В нейния предмет на дейъност е регистрацията на съдове под различни знамена на удобство, особено на офшори като Белиз, Панама, Кот д’Ивоар, Сейнт Винсент и няколко други, както и да предоставя услуги за създаването на офшорни компании в страните от Хондурас, Маршаловите острови и Делауеър. Най-сетне някои от финансовите поделения на холднига се жоказа базирани в редица офшори – от Кипър до Белиз.

*** Вместо заключение ***

Преди четвърт век, през далечната 1995 написах, че въпросът кой да препира е основният политически и икономически проблем на прехода. Онази поредица разследващи статии разнищи как 10 млрд. долара от колумбийските наркокартели се готвят да навлязат у нас, за да изкупят родното строителство, туризма и индустрията на страната и да я превземат в крайна сметка.
Вижда се, че транферът на кокаин и прането на парите от този трансфер не са никаква новост за страната ни. Както вече ви информирах, не са новост и наркотичните банани. Не са новост и протекциите над него от мощни политически и бизнескръгове, от родни олигарси и политици.
Новост са само поредните лица и компании, забъркани в този бизнес и извадени по неволя на светло след поредното възмущение на западните партньори на България.

Григор Лилов

Снимка на Grigor Lilov.