АХ, КАК БОЛИ ИСТИНАТА!

Убийците на миналото неуморно се бъхтят, за да заблудят подрастващите. Да им втълпят, че през онзи социалистически период е имало само лагери и никаква култура, икономика и земеделие. Такива като Гърневски са наети, за да ръсят фантасмагории за времето, когато и те си живуркаха доволно и спокойно.

Един такъв в една от групите се пени и реди опорни точки на ГЕРБ –сега бил щастливият период на България. И че нямало банани / аман от тях/, аз сега било пълно със зеленчук. Да, пълно е в големите вериги, само че не е български.
Навярно по-възрастните помнят / И Гърневски помни, и Борисов помни!/, че като дойде краят на август и началото на септември ни спукваха с бригади, защото не можеше да се прибере огромната реколта от домати. Консервният комбинат в Пловдив беше задръстен с продукция, камионите висяха с часове, за да ги разтоварят. Сега да сте виждали подобна гледка? Наскоро минах край най-големия на Балканския полуостров за онова време комбинат за преработка на зеленчуци – в град Стамболийски. Да се хванеш за главата: опустошени и изкормени цехове, каквото е могло е ограбено, изкъртени прозорци и врати зеят като наочници на черепи. А там се работеше на три смени, а опашките от камиони надхвърляха стотици метри.
Разтварям сборника с данни на Централното статистическо управление от 1989 година. През тази разделна година средно от декар сме добивали 2 674 килограма полски домати, зелен пипер – 1 201 кг. И това е само в Пловдивския регион.

Нашите градини край „Марица” даваха половината ябълки на България. Това не е носталгия по социализма, а към жизненото ни селско стопанство, което отиде в небитието. Такава е истината – жестока, към онези, които искат да я похитят.

Стефан Северин

loading...