А АКО УТРЕ СМЕ НИЕ?

Борисов днес се възмути и призова ЕС да не упреква Турция, защото турската граница била до България, лесно било да се правят декларации, ама ние сме били на пангала. Вероятно някои ще се съгласят с аргументите му.

От друга страна, Турция навлиза с армия на чужда територия и бонбардира кюрдското население. Дори вече не и военни части. Както и да го погледнем, е нарушение на международното право. С цел не да се предотвратява тероризъм, а Турция да предотврати образуването на самостоятелна кюрдска държава и да смаже кюрдите така, че да няма проблеми с тях.

Както го е правила пет века с българите. И веднага се запитвам – АМИ АКО БЯХМЕ НИЕ НА ТЯХНО МЯСТО? Щяхме да се надяваме дори на декларации, с които се отрича агресията и избиването на невинни хора. Спомняте си по история с какво вълнение учехме за чуждите политици и журналисти, които са се възмутили от Баташкото клане. И как упрекваме държавите, които са стояли и гледали как империята унищожава българите.

Сега ние сме на мястото на онези, мълчащите. Заради своята изгода, да пренебрегнем справедливостта и международното право, а кюрдите и Сирия кучета ги яли. Ами ако утре ние сме нападнати? Не е невъзможно, знаете неосманските въжделения на Ердоган. А НИЕ СМЕ БЕЗЗАЩИТНИ! И ако сега отричаме правото на ЕС да взема отношение по подобна агресия, с какво право един ден ще можем да поискаме намеса, ако ние сме заплашени.

А това, което най-много ме плаши, е, че Борисов заяви, че разчита на споразумението с Ердоган, на „мъжката му дума“. Тоест на някакви договорки. Ние ще прави нещо, а те няма да правят нещо. А ние си мълчим. За хилядите джамии в България, за разсрочването на публичните задължения на мюфтийството, за фереджетата по улиците. А те не пускат вълна от бежанци към нашата граница. Това е изключително притеснително. Какво правим, ако в един момент Ердоган реши, че думата повече не е изгодна за интересите на Турция. А ние сме много лесна плячка в момента. Като дойдат таралясниците, нищо няма да се промени.

Векове наред българската армия е била гаранцията за защита на границите ни. Преди три десетилетия не само кравата Пенка и други добитъци, ами и пиле не можеше да прехвърчи през кльона. Днес Борисов вика – ами ако пуснат жени и деца. Аз не съм запозната с военна и друга техника, ама има и водни оръдия, бе, Борисов. Има начини. Но ако единственото, което ни пази, е думата на Ер и Доган, Бог да пази България!

И ще се провикна като един вече психясал политик преди ходини: „Бойко….ку….о!“, срамиш ни отвсякъде! Където стъпиш, каквото кажеш, риташ името на България в калта. С надеждата, че теб ще те подминат, ако си се пльоснал на земята и не се виждаш, обвит в тиня…..

Елена Гунчева