А съм кротка жена, не обичам крясъци…

Слушам граждани за европейско развитие възмутени от виковете на тълпата и цял ден събирам кураж да си призная, че и аз виках.

Ох, признах си…

Надявам се няма да ме заподозрете в принадлежност към някоя агитка, нито в БСП пристрастие, защото никога не ме е обладавало такова. И не ме е срам да ви кажа. Виках с цяло гърло, първо предатели, после мафия и след това оставка, може би не точно в тази последователност, но не ми остана гърло и глас.

Само като я чух хрисимата, толкова провинена, толкова виновна пред всички столичани, а и пред всички българи кметица, имаща наглостта да ни губи безценни минути от живота с кухото си, оруелско говорене и не знам какво ми стана.

Добре, че се ужасявам от оръжията и не мога да ги ползвам, пък и проверяват, обаче един Франкенщайн ми образуват тези властници демократично избрани. Някъде около панкреаса и дясната сливица. Джигер му викаха на това май.

А съм кротка жена, не обичам крясъци…

Защо ни губи времето тази, гледа ме право в очите красиво, синеоко момиче до мен, все едно ми е прочело мислите. И като ме блъсна този въпрос. Как е възможно да и позволяваме не само да ни губи времето, ами демонстрирайки ни спокойно посредствеността си да ни съсипва живота, да обезобразява красивата София и да оставя децата ни без бъдеще, колко години вече!

И с кой сурат е застанала връз святото място? Не е за свеждане на глави времето. Това щеше да е кощунствено, перверзно щеше да е ако не бяхме я освиркали.

Ако бяхме доказали, че сме загубили способността да възразяваме срещу загробващата им наглост.

И викнах и аз, с момичето до мен. Левски ще помоля за прошка някой ден, като се видим оттатък. А оскърбените ще посъветвам да свикват. Щом сдържан и много пропуснал през сърцето и съзнанието си човек, за какъвто се имам, обърнахте в потенциален масов убиец (засега на ум) на овластени идиоти, не ви е за завиждане работата. А и срещу мафията всички средства са позволени, нали Борисов така беше казал.

Автор: Соня Момчилова

lentata.com

loading...