БАБА ПЕНСИОНЕРКА ХВЪРЧИ НА ДЕЛТАПЛАНЕР ВЪВ ФЕЙСБУК!

Баба пенсионерка си седи в собата пред телевизора и лее сълзи над трагичната участ на героите от турските сериали. Баба пенсионерка съпреживява активно новините по bTV и NOVA. Излязла е отскоро в пенсия, има известни технически умения „за работа с компютър“ и не изпуска от ръце телефона. Страстта й е фб, профилът й е инфлуенсърски сред комшийките от входа и затова е свикнала безапелационно да налага мнението си. Не се страхува в името на справедливостта да нарича опонентите си в социалните мрежи „морални уроди“ и да ги кълне с люти, смъртоносни клетви. Дори би ги насякла на парчета със собствения си кухненски сатър, ако ги срещнеше на спирката или в мола. Баба пенсионерка е върла бойкиня на правдата, каквато ни я представя телевизията. Вдовица е, но е щастлива майка и баба. Децата й са членове или симпатизанти на Герб ( ДПС, ПП, БСП, ДБ ) и заемат удобни за кражба престижни службици. Внуците й са завършили висше в чужбина и дори са поканени да работят в някоя банка, защото са изключително интелигентни.

Баба пенсионерка с умиление публикува снимките им, на които те се усмихват от световните столици. Баба пенсионерка обожава цивилизования западен свят и неговите ценности. Бащата на баба пенсионерка, Бог да го прости, е бил партиен секретар в някой завод или скромен служител в окръжен комитет на БКП. Или шофьор на някое комунистическо величие. Или домакин в почивна станция на ЦК. Самата баба пенсионерка е била ситна агентура в първичната комсомолска организация на класа си в гимназията или техникума. В счетоводството на предприятието или в министерството, в което е изкарала стажа си като дребна чиновничка, срещите й с „цивилни“ са продължили доста след 10 ноември.

Баба пенсионерка вярва в Доброто с главна буква и се радва на хубавите неща в живота. Мечтае да раздаде доброта на всички. Тя е „най-добрият човек, когото познават“ бившите й съученички и колежки. Тя е професионален оптимист и позитивист. Люби, тачи и милее всяка инициатива в името на „обикновения човек“, обявена от Юксел Кадриев и Виктория Петрова. Мрази обаче бездомните котки и кучета, защото цапат пред блока – и по същата причина мрази авторите в „Свободно слово“, които пишат срещу правителството, парламента и евроатлантизма. Русия и Путлер са основните й врагове наред с магазинерката отсреща, която я хвана да изнася пакет масло и вестник Уикенд в пазарската си чанта. Но за последното има обективни причини. Баба пенсионерка е леко засегната от Алцхаймер.

Любимото занимание на баба пенсионерка, освен гледането на турски сериали и изпробването на нови рецепти срещу гъбички по краката, е да пише коментари под статиите в сайтовете. В тях с тролски пламък – макар че профилът й е реален – клейми враговете и изродите. След прочита на някоя особено гнусна статия срещу Герб и ДПС – пък и срещу харвардските момчета ( въпреки някои дребни различия ) – ляга на легло с мигрена. Обажда се на децата да й купят лексотан от аптеката. Те я молят да пази здравето си, мръсниците няма да се свършат. Но баба пенсионерка е родена да сее справедливост, да изкоренява бурените на лъжата по пътя си. И отчасти възстановена, с нови сили се хвърля в борбата срещу критикарите, злобарите, завистниците и черногледците. В името на светлината, добротата, любовта, мира и грижата за климата. И в името на милиционерския и делтапланерски героизъм в последния случай – със Сашко.

Такъв е образът на градската баба пенсионерка. И най-вече на софийската цоцолана. Тя си придърпа социалните мрежи и две трети от глупостите в тях са плод на нейното социално ангажирано перо. Може да я видите и усетите в официалните профили на Бойко Борисов, Киро Канадеца, Румен Радев ( защо не? ) и разните министри-еднодневки в поздравите за рождените им дни – как примира от майчинска обич и удовлетворена гражданска гордост.

Баба пенсионерка ме държи на мушка в „Свободно слово“. Статиите ми я възмущават и тя рядко пропуска да ми залепи оглушителен шамар в коментарите си под тях. Особено я разяри последният ми текст – „Епопея, пълна с геройство и срам“, посветен на данданията около Сашко от Перник, в чието пропагандно лустро подозирам организираност отначало докрай – от „изчезването“ до „намирането“. И излагам причините за съмненията си. Баба пенсионерка се възпалява до ортикария и от най-миниатюрното съмнение. Дразни я всеки опит за надничане под опаковката. Възприема го като порно. Тя врещи в истерия „да е живо и здраво детенцето!“ и проклиня моето дете, без да е прочела, че то е вече мъртво – жертва на същата система, която днес помпозно „спасява Сашко“. Баба пенсионерка има нужда от враг – и го намира в моята скромна особа. Баба пенсионерка има нужда да благославя „спасители“ – и ги разпознава в лицето на МВР и партийните вождове. Баба пенсионерка има нужда да героизира този, когото вижда на екрана – в случая делтапланеристите. Нека тогава всички станем делтапланеристи и задружно да литнем към Перник!

Народът ни не само остаря, но и фатално оглупя. Болезнено старческо слабоумие затисна като воденичен камък всяка мисъл, излизаща извън калъпа на преждевременния Алцхаймер. Прав е Иво Христов по отношение броя на дебилите, но в последните години техният процент се качи до над 90. Нетърпимо е за автора в инакомислещ сайт, в който той има свободата и поема риска да отправи своето – запретено другаде – послание, словото му да бъде тълкувано и изопачавано не само от злонамерени, но и от крайно примитивни индивиди. Често съм сравнявала това мъченичество със страданията на лъв, разкъсван от хиени. Или от микроскопични паразити.

Бабо цоцолано, гледай си сапунките и киселото зеле и престани да тътриш чехли в политическата публицистика!
Правото на коментар не бива да бъде свеждано до пошлост!

Извинявам се на всички останали читатели на статиите ми. Надявам се да са разбрали, че този текст не е написан срещу възрастните хора с буден ум, гражданско съзнание и точна преценка. Аз самата съм на шейсет години. За жалост, младите изобщо не се интересуват от съдбата на България. „Баба пенсионерка“ е ясно определена, вредна за обществото, социална категория. Категорията на лицемерните „борци за доброта“. Категорията на фалшивите ураджии, ръкопляскащи на властта и извличащи дивиденти от своето „ура“. Тя се роди от псевдоинтелигенцията, от градската анонимност и безделието в пенсионна възраст, осигурено със значителна по размер пенсия и помощта на „заможните“ наследници. Някога нашите баби не се пенсионираха, а работеха, докато паднат бездиханни в браздата.

На всички читави хора, които ме подкрепиха в коментарите си и харесаха статията – искрено благодаря!

Милена Върбанова