Балъците са в задръстването, в насрещното и аварийната карат тарикатите

Трябва да разследваме какво се случи с нас.

Как се вкарваме в една и съща матрица, която повтаря сходни образи, събития и процеси. Отива си поредното лято, което беше последно за стотици българи, които се избиха по пътищата. И по най-гладките пътища имаше десетки загинали. Стотици други останаха инвалиди. И това се случва всяка година.

Корупцията ражда усещане за безнаказаност, което прозира от всяко човешко действие, включително и шофирането. Когато знаеш, че няма да те накажат, правиш каквото си поискаш.

В миналото катастрофите бяха национални и обикновено след войни. Днес живеем в нова голяма национална катастрофа, в буквалния смисъл. Трагедията в Своге заглъхна, изместена от Вълчо и Ветко, Миню и Стайко. Не че те не са важни. Винаги, където има много пари, има и много въпроси. Ако са нарушили законите, да си носят последствията. Колко ли още ще ги последват? А дали ще ги последват? Но докато очакваме отговорите от правораздавателните органи, много ми се иска да не забравяме трагедията в Своге. Защото тя не заслужава да е чудо за три дни.

Tя е симптом за това, което се случва в главите ни. Животът ни днес е като карането на кола – малко спазват правилата и обикновено се повличат от средата. А средата може да е смъртоносна. Натискат газта в най-неподходящия момент и изпреварват където е забранено. Винаги правят път на по-скъпата кола и дори си представят, че карат такава, пришпорвайки бараката за 2 хиляди лева по завоите. Никой не се оплаква, а ако може слиза да се бие. Балъците са в задръстването, а винаги в насрещното и аварийната карат тарикатите. Тези маневри виждаме и в бизнеса, и в политиката. Катастрофално мислене, издаващо много комплекси.

Проблемът не е дали трима министри да си отидат, а как се строят пътищата? Проблемът не е дали техните оставки са съгласувани с коалиционните партньори, а как се регулират тези процеси. Проблемът не е дали Борисов казал на Симеонов, пък пропуснал да консултира Сидеров (или обратно), а дали тези хора си вършат работата. Не дали Каракачанов е със синя каска, а колко жени са в черни забрадки.

Ние сме царе на потулването, на смяната на дневния ред. Новинарските цикли вече са толкова къси, че всеки следващ скандал помита предишния.

И на този фон, не се учудвайте, че малцина спазват правилата. И всеки си кара както си иска. Даде 20 лева на катаджията, 50 лева на колегата му от ДАИ, 30 лева на доктора, 300 лева на директорката на детската градина, 500 лева, за да си купи книжката… Банално е.

На светофара ще се биеш, пред урните ще мълчиш. На 9-ти септември, дори и червената шапчица отивала сред хората. А вълчо, май отдавна е хванал гората. Френската.

Светослав Иванов

http://btvnovinite.bg