БАЦЕ ИЗ ДЕБРИТЕ НА ДИПЛОМАЦИЯТА

Срам голям! Това са думите, с които мога да опиша чувството, когато гледам приключенията на Баце в дипломацията. Чувството, че героят на Алеко е оживял и е тръгнал на подвизи из Европа и света, не ме напуска.

Дипломацията е сложно изкуство. А когато си в недостиг и на първите седем години и не знаеш езици, катастрофата придобива епохални размери, като оставаш в историята с гафове, на които да се смеят поколенията.

След тура за селфита в Брюксел /не видях друг ефект от посещението на Баце там/, резилът с изказването на Баце за Косово продължава. Вчера в Сараево на срещата на върха, Баце уведоми сръбският президент: „Толкова ви обичам, толкова са ми приятели….нищо не съм рекъл.“.

Явно смята всеки, който го е погледнал или с когото си е направил селфи, за приятел. Ако беше жена, щях да реша, че има един синдром, че всички са влюбени в него и си мечтаят нощем за прекрасния му лик. Тук психиатрите могат да ми помогнат точно как се казваше заболяването.

Речникът, жестовете, напъните за прегръщане на всеки, когото види, липсата на елементарни умения как да се държи на официални събития, носят единствено срам на България. Съчетано с малоумните му изказвания с повод и без повод и напирането му да влиза в голямата световна политика, където дори не го отразяват.

Баце, никой не ти е приятел, никой не те обича, това – европейските и световни лидери не са ти тъпоумните дебили, с които се снимаш по села и паланки в България! Презрението им се чете в очите им, но ти не можеш да четеш и нищо не си чел, освен Винету.

Проблемът е, че не виждаш проблема си. И затова си назначил същите некадърници като теб на ключови места из дипломацията, за да може резилът да бъде пълен!

Баце, най-накрая някой ще те насмете, колкото и да не е дипломатично, защото прехвърляш границите не само на протокола и етикета, но и на елементарното възпитание.

Елена Гунчева