БЕЗПЛАТНОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ ИДЕЯ ЗА ФИЛМ

По време на англо-американските бомбардировки през 1943/44 година
са убити 4208 души.
4208.
Тежко ранени са 4744 души.
4744.
Само в София са разрушени над 12 хиляди сгради.
Близо 1/4 от сградния фонд на София е сринат.

Колко струва тази касапница – и може ли изобщо да бъде
оценена?

Може да се направи документален филм –
„БЕЗПЛАТНОТО ОСВОБОЖДЕНИЕ“ – който окончателно
да потвърди или опровергае посочените по-горе данни.

Той може да се излъчва и в пакет с филма „Второто освобождение“.

Историята трябва да бъде проумявана в контекст –
това ще попречи зрителят да бъде въвличан в блатото на пропагандата.

„Второто освобождение“ разкрива неизвестни факти за
съветската окупация – отнасящи се най-вече до издръжката на войските
на Трети Украински фронт, базирани у нас от есента на 1944 година до зимата на 1947 година.

„Безплатното освобождение“ отсега е ясен, до голяма степен,
откъм фактите, те са добре известни – ще се намери ли обаче кой да ги интерпретира днес коректно?

През февруари 1944 г. Чърчил отговаря на предложенията за прекратяване на бомбардировките над България така:
„След като лекарството е свършило толкова добра работа, нека да продължат да получават допълнителни дози от него.“
Британският премиер казва и друго:
„Този град/София трябва да бъде унищожен, да загине, да бъде сринат до основи и в неговите развалини да се засадят картофи.”

Други твърдения.
Британски историци като Базил Лидъл Харт смятат, че „ползата от бомбардиране на цели райони в много отношения е твърде съмнителна“.

И определят „продължаването на бомбардировките на цели райони от британците много след като те вече нямат никакви основания или извинения да действат по този начин“ като „пренебрежение към елементарните морални норми в бомбардировъчната кампания“.

Българските медии съобщават за нарушение на Хагските конвенции за водене на война.

Американски изтребители са разстреляли спускащият се с парашут поручик Иван Бонев.

Отбелязани са случаи на обстрел на цивилни лица от бордовите картечници на американски съпровождащи изтребители.
При такъв инцидент в град Дупница на 4 януари 1944 година
загиват 80 души.

Една част от бомбите са с взривател със закъснител.
Целта е да се постигне силно поразяващо действие, след като укрилите се в скривалищата излязат от тях на открито.

Според обобщени данни от Разузнавателното отделение към Щаба на войската, на командира на въздушните войски, на болниците, общинските и полицейски власти за периода от 6 април 1941 г. до 1 септември 1944 г.
с 45 268 бомби са бомбардирани 187 населени места
в старите земи на Царството и в българска Македония, Западните покрайнини, Беломорска Тракия и земите под български контрол.

От жертвите 88% са мирни граждани.

Нанесените материални щети са за над 24 милиарда тогавашни щатски долара.

Горката България!
И след всичко това тя е принудена повече от две години да издържа безплатно Съветските окупационни части.
Впрочем, те са „разпределени“ тук по волята на САЩ и Англия.
Можете да потърсите подробности за тъй нареченото
„Процентно споразумение“ между Чърчил и Сталин – по инициатива
на Чърчил – за определяне на сферите на влияние в Югоизточна Европа
след края на Войната.

И едните, и другите са освободители.
Едните я освобождават – а след това ги издържат безплатно.
Има филм за това.
Другите я освобождават – като я бомбят безплатно.
Няма филм.

Подхвърлят България помежду си като ненужна кукла.

Със сигурност ще се намери някоя чуждестранна фондация, която
няма да има нищо против да финансира този филм.
/“Америка за България“?/

***
Кеворк Кеворкян