Бит и политика

Отива си една седмица, в която станахме свидетели на опити за развръзка на скандала с апартаментите на различни представители на властта. Докато слушах обясненията на министри, прокурори или липсата на обяснения от страна на представители на съдебната власт, през цялото време си мислех за средата, в която ни се налага да живеем.

Какво се случва със заобикалящата ни среда? В София в момента почти няма здрав тротоар. Тънем в прах от нови строежи и занемарени бетонови скелети, които се правят да изглеждат като нови. Сгради има, улици – все по-малко. Затварят една улица, за да я ремонтират, и прехвърлят трафика към съседните. Докато стане готова улицата в ремонт, още пет улици започват да изглеждат като след бомбардировка. Ще ги затворят и тях, за да се разбият вече ремонтираните. Лудост някаква.

Когато средата, в която живееш е хаотична, няма начин това да не оказва влияние върху психиката ти. Хаосът ражда безредие и агресия.

Изнервени шофьори спират където си поискат. Хора се карат по трамваите. Отварят заведение на булеварда, въпреки че спирането е забранено, клиентите си правят паркинг. Още повече задръстване. Баварецо е там. Идва ти да крещиш, но на кого да се оплачеш? Всички гледаме да кривнем от правилата, леко да нарушим закона, ако може с малко, но да можем да се похвалим, че сме излъгали системата. Това се случва в много аспекти на ежедневието ни.

Като гледаме цените на имотите, придобили нашите новодомци, не мога да спра да мисля за следното. Основният проблем тук не е квадратурата или законовите вратички. Основният въпрос е как става така, че имотните придобивки на много от новодомците съвпадат с престоя им във властта? Уж държавна работа, пък апартаменти за милиони. Кой баба му имала старо къще, кой имал богата жена. На друг пък сина му на 20 вече пазарува с цифри, колкото ние няма да изкараме за три живота. И все пак очаквах някоя институция да повдигне точно този въпрос – за произхода на парите, с които са купени апартаментите. Но това така и не се случва. А и опозицията също няма интерес от подобни проверки.

Тук е разковничето – каква е градацията на финансовото и имотното състояние на властимащите във времето, което те прекарват на високи постове.

Защото ако един човек влиза във властта с поведение като на гарата с торбите, с бурканье, с мечта за „квартира“ в центъра, мястото му не е там. И общественият интерес е последната мисъл за него.

Ако приемем, че хаосът също има своя йерархия, той се пренася или отгоре-надолу или отдолу-нагоре. Тоест, или тези отгоре задават етичните, моралните и дори поведенческите норми в обществото, или те самите са проекция на нашия общ колективен манталитет. Или те формулират моделите за поведение, или ние сами рисуваме образите на нашите управници, задавайки морални образци, които можем да следваме. Или можем да търпим.

Кой отговор мислите, че е правилният?

Светослав Иванов

http://btvnovinite.bg