БОЛКИ ЗА ЕНЬОВДЕН

Четвъртък е. Последният работен ден, защото само балъците работят в петък. Настроила съм подсъзнанието да се събудя в страхотно настроение и съм твърдо решена да го отстоявам целия ми ден. Отварям едното око и гледам, че почти нищо невиждам. Следва отместване на стрък липа от самото окото . Проглеждам. После се сещам, че слепотата е по на оферта. Отварям и другото око и го пускам да разузнае обстановката преди да изпадна в паника. Гледам лежа по гащи в леглото, а върху тялото ми и по цялото легло бъкано с билки. В долния ляв ъгъл бели гащи с панделка, а на тях надпис „ за довечера“. Не е като да не се запитах дали съм вкъщи, но набарах котката под купчина билки и се успоких. Ставам и се опитвам да си спомня какво съм правила снощи и по-важното какво съм обещавала да правя довечера. Поглеждам гащите. Тръгвам към банята, а от мен се сипят билки. Разгъвам хавлият-билки. Вадя си роклята от гардероба- билки.

Аз: Абе, какво става в тая дръжава, бее?

Баба ми търчи с точилка в ръка, а с другата сложена на ръката ми ш-тка: Шшшш, тихо, че ще стресираш тестото. И не ги тъпчи така. Иначе няма да те хванат.

Аз, тупайки роклята си от билките: Кое да ме хване, бе? Какви са всичките тези листа в околовръст? Молци ли имаме?

Баба ми: Не се вълнувай. Трябва да си спокойна и релаксирана, за да има ефект.

Аз, осъзнавайки че не съм пила още кафе: Какво?

Баба ми: Билките.

Аз, отваряйки дамската си чанта за валериан:Какви са тези щурутии? Какъв ефект? Защо чантата ми е пълна с трева?

Баба ми: Днес нал ие Еньовден. Момите берат билки и наричат за ергени.

Аз: И ти затова реши да ме посипеш с трева?

Баба ми: Ами ако искаш да те водя с мене днес да берем с леля ти Гинка?

Аз: Ръсни малко и портмонето, че си пропуснала.

Пуфтейки започвам да се оправям за работа и да чистя белия равнец от косата си: Да беше ръснала малко до възглавницата като нормалните хора, ами ти си се оляла. И какви са тези гащи с панделка?

Баба ми, точейки нещо на масата: Те са за довечера.

Аз, буквално плюейки трева: Това го прочетох. Ама нито са моя цвят, нито моя модел. Това са си почти килоти. С какво да ги нося? С рокля до глезените ли?

Баба ми: Няма да са ти нужни дрехи. Не го мисли.

Аз: Как така няма да са ми нужни дрехи. И какво си се размесила? Не си месила от 95та, откакто взе да се носиш по европейска мода.

Баба ми: Довечера като сложиш гащите ще вземеш ей тая питка тука и ще те водя на нивата.

.Аз, почвам да ровя за канабис из всичките билки на земята, поне да се довърша като хората: Ти нормална ли си? Какво ще правя на нивата с питка и то по гащи.

Баба ми: Ще танцуваш.

Аз: Кво?

Баба ми: Такъв е обичая. Събират се неженените моми на нивата и танцуват голи като наричат питката на бъдещия жених. Е, верно, че сами са си ги месили, а и ти вече не си точно мома, ама то и традициите не са като едно време.

Аз: Ааа , не.

Баба ми: Спокойно, де, какво толкова. Леля ти Гинка ще викне внучка й да не си сама.

Аз, пляскайки се на челото: Тя е на дванайсе.

Баба ми: Е, вярно, че има повече шанс от теб, но това не пречи. Всеки си следва съдбата.

Аз: Няма да стане.

Баба ми: Разбрала съм се с леля ти Гинка да не казва на никого. Ще си остане между нас петимата.

Аз: Кои петима? Кой е петия?

Баба ми: Е, викнала съм чичо ти Митко. Нали на неговата нива.

Аз, с вече осезаеми световъртежи: Ти нормална ли си да тамцувам на чичо ти Митко на нивата и то по гащи?

Баба ми: Имаш ли нива под ръка?

Аз, унило: Нямам.

Баба ми: Ами тогава?

Аз: Нива нямам, ама пистолет щеше да е хубаво да имам.

Баба ми: Айде, стига се вайка, ами ходи да мериш гащите, ако нещо да ги разлабя малко.

Аз: Защо пък да ги разлабиш? Не може ли да ги стесниш, ами ще ги разлабваш.

Сваля си очилата на носа, поглежда ме над тях и процежда: Виж, да се залъгваме с тази глупост с нивата може, ама нека не прекаляваме.

Целият смисъл на това е, че ако някога видите дебелогъза самодива да танцува по гащи на лунна светлина насред някоя нива, не бързайте веднага да я наричате наркоманка. Ако са наркотици, пак добре.

Персефона Коре