Братко Лемън, Братко Лимон

Тя просто се случи. Финансовата криза връхлетя света през 2008 г. и преобърна представите ни за бърз растеж, живот на кредит и безкрайно консумиране на още и още. Банкрутът на банката, основана от преселниците от Бавария братя Лемън в Съединените щати, ни накара или поне би трябвало да ни накара, да гледаме на парите по различен начин.

Българинът е доказал, че може да търпи много. Може да търпи корупцията, защото всеки малко или много сам участва в нея. Може да изтърпи краха на КТБ, защото милиардите, които заминаха са много далеч от семантичните връзки на общото битово съзнание. Просто не можем да си представим, не можем да визуализираме тези пари.

Обществото, в неговата цялост, търпи дребните политически боричкания, услаждащата се власт на всеки, който се докосне до върховете на държавата, беззаконието и войната по пътищата дори. Ние сме склонни хем да не вярваме, хем да забравяме и да повтаряме едни и същи грешки и да се въртим в кръг.

С едно голямо изключение. Това, което българинът не може да търпи е да му бръкнеш в джоба директно, на битово ниво. Затова и в началото на 2013 г. в редица български градове хиляди хора излязоха по улиците на протест срещу всички. Поводът бяха по-високите сметки за ток.

Първият кабинет на Борисов си отиде. След това цените на тока започнаха да се задържат ниски… с цената на всичко. Отвори се дупка, която отново пълним ние, с наши пари, но никой не реагира, защото не получава сметка в пощенската си кутия с опис на парите, които трябва да начислява в името на обществения мир.

Ако имаше такива сметки и фактури, България щеше да се намира в състояние на общонационален и непрекъснат протест. Представете си: Данък „Енергетика“; Данък „Обществени поръчка за наши хора“… Всички може да попълним списъка…

След началото на финансовата криза преди 10 години, доходите в повечето сфери замръзнаха, което означава, че със средства, които са константа, без големи перспективи за растеж, няма как да планираш по-високи приходи, защото всяко следващо увеличение може да доведе до нови и нови протести.  В такъв случай се изнасяш. Както направиха ЕОН и ЧЕЗ.

Каквото можеш – разпродаваш, защото не е лесно и да излезеш от България. Дали на Гинка Върбакова или на бившия министър от кабинета Орешарски Данаил Папазов, които препродаде цяла топлоелектрическа централа на Ахмед Доган. ТЕЦ „Варна” отново ще получава и обществени средства, защото ще разполага с мощности, които не работят, но получават пари, за да стоят в готовност и при необходимост да бъдат активирани.

Една забавна история от години се разказва от по-опитните спортни журналисти. В паузата на мача с Нигерия на световното в САЩ през 94-та, Костадинов се оплакал на Димитър Пенев, че Балъков изпращал всички пасове към Стоичков. Пенев го успокоил с думите: „Почивай бе момче, почивай, ако се излъже да ти подаде да си свеж!”. Обичам Димитър Пенев, той ще бъде цитиран от много поколения.

Така и ТЕЦ „Варна“ – трябва да поддържа висока експлоатационна готовност, за да бъде включен по команда от диспечера, в случай на нужда. И трябва да са свежи. Студеният резерв е като туба гориво в багажника, за да си спокоен, че ако закъсаш имаш още малко гориво.

Десет години след началото на финансовата криза, чуждестранните инвестиции у нас драматично намаляват. Това прави страната ни доста незащитена от външни влияния, които могат да провокират обществени реакции в различни посоки, бъркайки в джоба на всички.

„Газпром” увеличава цената на газа, което ще увеличи цените на всичко и това трябва ще е най-сериозната червена лампа за правителството. Тръмп заплашва по-категорично Иран, което вдига още цените на петрола, и горивото по нашите бензиностанции.

В началото на седмицата разбрахме, че „Булгаргаз” иска 14 процента увеличение от първи октомври. Логично, ако увеличението е от октомври психологическият ефект ще е един, но при ново увеличение от декември, ще е коренно различен. Но ще поиска ли още едно увеличение за следващото тримесечие от януари? Какво ще се случи тогава? И как ще се отрази това на икономиката ни?

Защото историята в последното десетилетие ни учи, че бръкнеш ли в джоба, всичко, което обществото преглъща, излиза като вулкан. И тогава, братко Лемън, идва кисело-горчивият вкус.

На лимони през зимата.

Светослав Иванов

http://btvnovinite.bg