Брекзит, часовник и котка

Когато чух добрите новини, не повярвах на ушите си (на очите си не вярвам, откакто има телевизия, fake news и социални мрежи).

Добрите новини са, че Европейският парламент е почел Атанас Буров и че агенция „Фич“ е повишила кредитния рейтинг на България от стабилен на положителен, макар и застрашен международно. „Фич“ е най-малката от трите международни оценителки, но думата й тежи. „Застрашен“ може да означава външен дълг плюс заплащане на F-16, плюс западноевропейски въртели по пакета „Макрон“, плюс други работи, непредвидими изобщо или за мен.

Във всеки случай Честити добри новини лейдиз-‘н-джентълмен! Сега чакам добрата новина за Брекзит.

Часовникът тиктака, времето тече, англичаните се самоиронизат: Станахме за смях с тоя Brexit. ЕС ни казва: You can’t have your cake and eat it too.

Аз казвам: Напротив. Ще си изядат кейка и щe си го запазят.

– Защото GB не е BG.

– Защото GB не говори с EС, както BG говори с US и ЕС и както говореше със СССР.

Ето защо англичаните могат да се самоиронизират with tongue in cheeek. Искреността не е английско качество, но увъртането е. .

Ами ирландската спънка? Юнионистите в Северна Ирландия?

Англичаните са способни да стоят закотвени на оспорвана позиция, докато спорът стане комичен. Как се пише уиски? Whisky или Whiskey като ирландците? От Белфаст или от Дъблин бил онзи ирландец, който през XVI век занесъл уиски на кралица Елизабет Първа; тя харесала питието и той станал придворен доставчик.

Но божем за “скоч” говорим, какво казват шотландците? Те имат герб със Scottish thistle, магарешки трън, иди че спори с бодил. Той е растение с характер, силен хералдичен знак за разлика от нашето туристическо лого, подобие на роза, “нека тя да ти разкаже с ароматния си глас тра-ла-ла…. ” Нищо не разказват розите, които купувах в подлеза, ухаят на маруля. ГМО ли са, що ли?

Шотландците мълчат за техния скоч, защото англичаните ухаят на борова гора, сиреч на джин, и социалният художник гравьор Уилям Хогарт нарисувал „Биър лейн“ и „Джин стрийт“ в Лондон. Пък и за производителите важното не е кое как се казва/пише, а кой каква част от световния пазар ще грабне.

Напускайки ЕС, англичаните ще грабнат каквото им трябва и както винаги ще си подсвиркват “Glorious, always victorious”, мелодията, която те откраднали от тържествения финал на опус 59 от Карл Мария фон Вебер, Jubel-Ouverture, профанизирана от безброй музикални “творци” и религиозни откачалки, тъй като Господ е англичанин.

Англичаните, когато се свързали с континента с подводен кабел за телесъобщения и кабелът се повредил, казали: континентът е откъснат, не казали: ние сме откъснати от континента. А мистър Морз обяснил на американските конгресмени трансатлантическия кабел за своя морзов апарат така:

„Джентълмени, ако дръпнете една котка за опашката, тя ще каже: “Мяу!“ Сега представете си една много дълга котка през Атлантика.“

Една котка била фантомът на операта в Русе. Тя живеела в оперния театър, никому не пречела, но иззад кулисите следяла внимателно действието и започнела ли примадоната своята ария, котката я съпровождала: Мяу!”. Скривала се в платформата на колела за декорите, когато операта пътувала по гастроли, и пак участвала със своето “Мяу”. Накрая примадоната казала “Или котката, или аз !” и при едно пътуване с влак, когато декорите били на жп платформата, изхвърлили котката. После на всички им станало мъчно за нея, най-много на примадоната. След два месеца, незнайно как изминала 120 км, котката, измършавяла, се появила пак в операта, посрещната с овации.

Тази история за лагендарната котка я разказваха старите русчуклии, които ги няма вече. А баща ми разказваше следната великденска история за легендарния финансист и политик Буров и ловчанския владика, легендарен хитрец:

Отишъл Буров навръх Великден при владиката, очакващ поредно дарение. Показал на Буров, жена му Майда (Смарайда) и на двете им деца къде ще нощуват: дебели губери, ленени чаршафи, пухени завивки, раздал им червени яйца. Показал им своята килия: на голата стена кръст, на твърдия под сламеник, застлан с конски чул. Буров скришом пъхнал яйцето под сламеника. Догодина по Великден пак отишъл. Яйцето не било счупено, ням свидетел, че дядо владика не спи там. Смеешком, Буров пак направил щедро дарение.

Димитри Иванов

http://segabg.com