Бунтари, но не съвсем. Артистите – инструктирани да мълчат за Морфов?

Екипът на ФрогНюз потърси няколко актьори за позиция и коментар във връзка със скандала, който тече от 29-ти октомври насам. Табелката на вратата на ПР-а на Народния театър – Велислава Кръстева беше премахната. На нейно място е написано: ”ДПС” и ”Връзки с обществеността на Ахмед Доган”. В отворено писмо Главният режисьор от Народния театър Александър Морфов обяснява постъпката си.

Актьорите, които екипът ни потърси са както от Народния театър „Иван Вазов“, така и от други столични театри. Едните бяха запознати със случая, но казаха, че оставят коментарите за себе си. Другите казаха, че не са запознати и не проявяват интерес към случилото се. Това е странно изказване на фона на широката медийна публичност, както и фактът, че вече 11 дни се говори за скандала. Какво стои като подбуди зад това тяхно решение: страх, незаинтересованост или липса на осведоменост, защото това е събитие, което се случва буквално под носа им – на работното им място и е обсъждано в театралните среди.

Странно е, когато тези, които в обществеността се асоциират като актьори-бунтари, хора с гражданска позиция, да демонстрират такова поведение, от което става ясно, че са инструктирани да мълчат. Услужливо си „пазят хляба“ и вероятно не искат да нарушат личния си комфорт и душевния си свят. Тях не ги касаят тревогите и терзанията, които има техния колега Александър Морфов. Сигурно една част са на мнение, че той е отговорен за постъпката си и сега е редно да си мълчат. Трети сигурно не го харесват, а на четвърти им е напълно безразлично, защото се интересуват единствено от себе си. Едва ли ги вълнуват теми и каузи като изкуство, достойнство, морал, за който самият Морфов каза, че отстоява и това мотивира постъпката му. Дали изкуството, културата, театъра са просто работа за част от актьорите? Какво остава след края на спектакъла. Дали наистина актьорите си тръгват по домовете си и не се интересуват какво се случва помежду им. Освен краят на спектакъла е важно какво остава и в живота, а там са достойнството, смелостта, моралът. Въпрос на ценности и гледна точка.

Александър Морфов изглежда беше останал сам в своята битка. Поне до днес, когато институционално министърът на културата проф. Велислав Минеков го защити, като каза, че ще разпореди проверка в Народния театър. Днес Захари Карабашлиев, който обяви, че ще напусне Народния театър „Иван Вазов“ като Главен драматург. Вчера проф. Коста Костов също защити Морфов, който на 9-ти ноември имаше рожден ден. Съвсем удобно от името на колегите му ПР-те на театъра му честитиха рождения ден, за да се избегнат допълнителни скандали. Директорът на Народния театър Васил Василев каза пред БНР, че няма да има промени в екипа на Народния театър.

Скандалното в случая е, че политическите назначения са толкова очевидни, неприкрити и безпардонни, че от тях лъха на липса на морал и погнуса. Кое ни докара до там, че политиката влезе в театъра така осезаемо? Може би е редно да се запитаме: Има ли място политиката в театъра, в храма на Мелпомена? Тук вероятно някой ще се оправдаят, че всичко е толкова комерсиално в днешно време, че не може д става въпрос за храм. Докато се отстоява изкуството в тези трудни времена, ще има смисъл от него.

Наистина ли творците-бунтари и театрали ги е страх да говорят? Или не съвсем, просто всеки пази мнението си за себе си. Дали лично искат да подкрепят човека, но се страхуват или има нещо друго? До къде ще ни доведе страха като нация? До пълно овладяване на обществото. Явно актьорите не се замислят, че е възможно утре те или близък техен колега да е на тяхното място. Може би те са от „прилежните“ хора, на които това няма да се случи, защото няма да пишат по врати, да изразяват позиция и да махат табелки.

От реакцията на актьорите, които отказаха да коментират по собствени подбуди, става ясно, че гилдията не е обединена. И може би е нормално. Вероятно този пример ще остане дълго в обществото. Това оглушително мълчание на актьорската гилдия, която не защити този, който е един от тях. Освен творци, популярните хора също са и носители на личен пример. Имало е случаи, когато в началото на демократичните промени в България са уволнени знакови актьори от Народния театър като Виолета Бахчеванова, Васил Стойчев, Гец и др. Тогава техни колеги явно се противопоставят на това и понасят своите последствия.

На практика гилдията на актьорите е разпокъсана и фрагментирана. Впрочем както цялото ни общество, част от което полага усилия да се обедини и да защити гражданските си интереси като участва в протести и редовно гласува.

Ирина Тодорова

https://frognews.bg/