Бустерче-мустерче …или да се ваксинираш в празничните дни…

Тази история е лична…

Тя не притежава нито здравна експертиза, нито претенции за бунт, нито идеи да сваля и качва правителства и министри.

Тази история много вероятно не се е случила с вас, защото вие сте били съвсем друг случай. Или пък се е случила с вас, защото вие сте точно този случай.

Но тази история е важна за мен и семейството ми. И реших, че може би е добре да я разкажа. Защото тя, извън конкретния казус, ще покаже една дупка. Една системна грешка, която може да се размине без последствия. А може и да донесе сериозни последствия. Кой знае, освен Великия системен администратор?

ПРОЛОГ

И така, през март 2021 г. се разболях от COVID-19. Това се случи по странен начин – някъде около първата игла от ваксинацията ми. До ден-днешен не знам дали съм се заразил, докато чаках на опашка за току-що пристигналата у нас „Астра Зенека“, или малко преди това.

Както и да е, полежах в болница, семейството ми също се разболя, но го изкараха леко. И след това, според наредбите у нас, изчаках няколко месеца и на 2 юли сложих втората игла от ваксината. Малко след това АЗ изчезна напълно. Отречена от всички, тази ваксина изчезна от хоризонта.

По това време все още не беше ясно дали ще имаме доживотен имунитет. Малко по-късно се появи „Делта“ вариантът и се оказа, че явно ще трябва да слагаме бустер.

И тогава здравните власти у нас изчислиха, че бустерът ще се слага 6 месеца след втората игла.

Речено-сторено. Делтата премина през нас, взе каквото можеше, не без помощта на някои неадекватни управленски решения, и дойде зимата. Ама не тая на нашето недоволство, а другата зима. Сезонът на студа и снега.

И заедно със зимата дойде и новата ъпдейтната версия на COVID-19. „Омикрон“. Версия, която, казват, била една идея по-лека, но при нея бустерът е повече от задължителен. И в цяла Европа започнаха да правят масови кампании за бустерче-мустерче.

И тук някъде започва моята история.

ГЛАВА ПЪРВА – КОЛЕДА

На старта на празничните дни аз и съпругата ми започнахме да обмисляме вариант да си сложим бустерна доза ваксина срещу COVID-19. И решихме, че празниците са най-подходящият момент за това.

Поради няколко причини. Например, ако си сложиш ваксината по празниците, можеш да си си у дома при евентуални странични ефекти от ваксинацията. Знаете, че не всеки понася леко ваксините.

Речено-сторено. Проверихме къде какво работи. Работеха 5 пункта за ваксинации за цяла София. „Пирогов“, МВР болница, 5-та градска болница, Спешна помощ и болницата на професор Щерев (която обаче не работеше през цялото време). А, както ще разберете после, след 31-и те станаха 4…

И на 27 декември (Стефановден) тръгнахме към пунктовете.

Пред „Пирогов“ беше тегаво. Опашка сякаш са пуснали банани през 1984 година. Освен опашката, кой знае защо, имаше поне 3 телевизионни екипа. Оказа се, че това не е случайно. Всички чакаха с трепет коментара на пенсионерите, които ще получат по 75 лева надбавка, ако си сложат трета доза, или втора или първа…

Отказахме се от „Пирогов“ и отидохме в МВР болница. Там опашката беше горе-долу същата. Камери нямаше, но, честно казано, все още несвикнал да гледам такава тълпа пред ваксинационните пунктове, се отказах. Последно минах през 5-та градска, но и там нещата не бяха особено различни.

И с подвита опашка се прибрах да дояждам коледните сарми у нас. Предстоеше ми нов сблъсък с масовата ваксинация на 28-и.

На 28-и пред „Пирогов“ беше още по-зле. Малко след като минах оттам се оказа, че поради големия наплив на хора ваксините на „Пфайзер“ свършили. А аз отидох в 5-та градска. И о, чудо – там беше относително празно. Седнахме с жена ми и медицинската сестра взе личните ни карти.

„Модерна“ имате ли“ – попитах аз.

„Неее, тук слагаме само „Пфайзер“. „Модерна“ е сложно, става с предварително записване“ – отвърна сестрата.

Е, какво пък. Както знаем, най-добрата ваксина е поставената ваксина. Зачакахме. След малко сестрата дойде при нас.

„Не можете да се ваксинирате – каза тя. – Не е минал задължителният 180-дневен срок.“

И тогава започнахме да смятаме. Мамка му! Денят е точно 179-ият след поставената втора игла на 2 юли.

Събрахме си личните карти и си тръгнахме. На другия ден имахме работа и двамата. Нямаше как да се ваксинираме до края на годината.

ГЛАВА ЕДНО И ПОЛОВИНА – КРАТКА

Между коледните и новогодишните празници имаше 2 работни дни. В първия Кунчев свали срока на бустерната доза от 180 на 90 дни. Но, както се казва, който се прецакал-прецакал се. Ние поработихме, после дойде 31-и и пихме по питие. Гледахме новогодишната празнична програма на телевизиите ни и дори не се самоубихме. Което си е добра новина. И дойде новата година.

Ех, ти мое малко бустерче-мустерче…

ГЛАВА ДВЕ – НОВОГОДИШНА

Първи януари го броим дъждовен…

След уискито, руската салата и баницата с късмети на 2 януари решихме да подновим битката за поставяне на заветната доза. В този ден имах нова стратегия. Звъннах най-напред в 5 градска (че там преди Нова година имаше най-малко хора).

„Здравейте, днес работите ли?“ – попитах аз.

„Да, но има толкова много хора, че ви препоръчваме да не идвате“ – отвърнаха оттам.

Лошо. Реших да мина покрай „Пирогов“. А там – там вече беше наистина страшно.

„Пирогов“, 02.01.2022 г.

(снимка: Владимир Шоков/БТА)

Опашката се завърташе по първата успоредна на „Пирогов“ улица и продължаваше надолу и надолу…

Както се досещате, моментално се отказах от „Пирогов“ и звъннах на телефоните на Спешна помощ.

„Да, работим, но има хора и се чака поне половин час“ – казаха оттам.

Половин час на фона на „Пирогов“ ми прозвуча като оферта. И запалих колата, та право на Сточна гара.

А там ситуацията беше следната:

Но твърдо решен тоя път да не чакам, успях да паркирам колата на една улица на около километър от сградата на Спешна помощ и с леко притеснение загледах от опашката как паяк на ЦГМ обикаляше и току вдигаше автомобила на някой клет човечец, дошъл да се нареди и той за ваксина, съгласно препоръките на ЕС и Майка България.

Зачакахме. Пускаха по 10-15 човека накуп, а вътре, в коридора се беше извила сероизна опашка.

„Хайде, визайте още тридесетина души“ – казваше някой от портала. И хората влизаха.

Заговорихме се с другите от опашката. Почти всички идваха за бустерче-мустерче. За първа игла аз лично видях само една дама, която ме пита тихо и притеснено дали знам ще я ваксинират ли безплатно, защото няма здравни осигуровки.

„Разбира се, няма никакъв проблем, това няма връзка със здравното осигуряване“ – успокоих я аз. Дамата влеза с нас и избра „Янсен“, която вече не е никак еднодозова, но това е тема на разговор между специалисти, какъвто аз не съм.

Както и да е. Половинката час, която оптимистично ми съобщиха по телефона, се оказа около 2 часа и малко. Някъде около 1 час и 45 минути, след като застанахме на опашката, дойде време да влезем в коридора на Спешна помощ. А там ситуацията беше такава:

Седите в коридора и чакате. В един момент ви вкарват – 10 души –  в един кабинет. Там медицинско лице взема личните ви карти една по една. Записва си данните в тетрадка. Пита ви каква ваксина искате. Междувременно една сестра вече е направила 10 спринцовки с желаната ваксина – в моя случай – „Модерна“. И казва – вдигнете ръкави.

И за секунди всички сте прясно чипирани с 5G и с най-новия ъпдейт на софтуера.

След което ви пускат и ви казват – след 2 часа си изтеглете сертификата от his.bg или идете при личния лекар да ви го изпринти. И точно след 2 часа наистина сертификатите ни бяха налични на сайта. Направо машини! Браво на хората в Спешна помощ, как издържат подобен наплив не знам…

И така, след около 10 дни лутане успяхме да се сдобием с това желано бустерче-мустерче…

ЕПИЛОГ – ЗАЩО ВИ РАЗКАЗВАМ ТАЗИ ИСТОРИЯ

Междувременно, докато се прибираме към дома, следва извънреден брифинг на д-р Кунчев, на който той заявява – „Омикрон“ вече е у нас, необходимо е спешно да се ваксинирате.

Прибирам се и се замислям за тая епопея с ваксинирането. Защо моята лична история е важна, че да я разказвам и на вас?

Поради няколко причини. И сега ще се опитам да ги изредя, без да влагам емоции в това, което ще напиша. А вие кажете после дали съм прав, или не.

1. Когато знаеш, че към нас се задава нова вълна от пандемичен характер и вместо да осигуриш максимален брой опции за ваксинация и реваксинация, ти оставяш да работят 4 пункта и скапваш от бачкане 4 медицински сестри за цяла София, то ти, бате, нещо не си направил като хората.

2. Когато променяш правилата за ваксиниране и намаляваш срока, но го правиш в предпоследния работен ден на годината така, че да спънеш желанието на мнозина да се ваксинират по празниците, за да не си вземат болнични след празниците, то ти, бате, не си свършил нещо като хората.

3. Когато отново изпускаш всякакви срокове, а после изведнъж обвиняваш хората, че са спали до последния момент, то ти, бате, не си си свършил добре работата.

4. Когато, вместо да се чудиш какво точно трябва да се направи, не направиш необходимото да осигуриш, ако трябва срещу петорно заплащане, 15-20 екипа за ваксинация в единствения град, в който за момента има случаи на „Омикрон“, то ти, бате, не си си свършил работата като хората.

5. Когато не си дадеш сметка, че хората искат да се ваксинират в почивните дни, за да не тежат на работодателите си, например, то ти, бате, не си си свършил работата като хората.

Казах ви в началото, че може би съм се заразил с COVID на опашката за ваксини. Всеки специалист знае, че не е хубаво в пика на пандемията да се прави масова ваксинация. Тя трябва да изпревари това. А как една масова ваксинация изпреварва пика? Като се осигурят възможности на хората. Като не им се пречи.

Защото ако някой се зарази на опашка сега, а друг се е заразил на опашка по времето на ГЕРБ примерно, дали можем да сложим черта и да изкараме решение на уравнението – че всяко правителство у нас има един и същи проблем – мудните реакции?

Ето с това искам да свърша. Ваксинирайте се! Важно е да сте живи и здрави!

Ваксинирайте се, ако има къде. Ако няма къде, пак се ваксинирайте…

Ах, ти мое малко бустерче-мустерче…

PS. Вчера в София по данни на сайта coronavirus.bg са се ваксинирали 1 128 души. Браво и на тях, и на четирите сестри, които успяха да свършат тази работа. Дали можеше да не са 1128, а 5000 – това не знам. Оставям ви го за домашно.

Венци Мицов

https://offnews.bg/