България – в интензивното отделение на историята

Над 400 ранени, от тях – 12 полицаи, една полицайка бере душа в болницата. Стотици хиляди протестират из цялата страна срещу корупцията, далаверите и бандитизма на властта, искат да свалят правителството. Споко! Това не става у нас, в страната ни то няма да се случи в обозримо бъдеще. Поради що ли? – ще запита някой. Поради това, че робът продължава да живее в българина и хич не се кани да умира. Ами как така?!…

Ей така… Писал съм, пак ще пиша. Много векове сме били под робство. За да оцелее през това време, българинът трябвало да лъже, да лицемерничи, да скланя покорно глава и понякога да… предателства. С такова поведение изживяват живота си много наши поколения, то влиза, така да се каже, в българската народопсихология. Какво да се прави, робството е било дълго и жестоко. Страшно!… Въпреки това, намериха се „учени“ глави, които „откриха“, че у нас не е имало турско робство, а „османско присъствие“, някакво „съжителство“.

Народът ни проспа тази гавра

с историята му.

Неотдавна официалната турска власт обяви, че ония пет века робство били „споделено“ минало между българи и турци. Споделено?! Мисля, че споделян е бил само дръвникът, на който ятаганите са отсичали главите на непокорните български мъже. Явиха се, за съжаление, нашенци, които споделят „споделеното“. Така например вождът на нацията Бойко Борисов казал или написал, че „Векове наред България е била ЧАСТ от една голяма и велика империя.“ Бре, вожде, не знаеш ли, че през това време българите и територията ни са били под робство, че изобщо не ги е имало на картата, нямало е как да сме били ЧАСТ от османската султания? Цветан Цветанов не остана по-назад в „споделянето“; на въпрос с кого са се били Ботевите четници, той отговорил: „С турски представители, които тогава са били у нас.“ Бре, помощник вожде, не знаеш ли, че тия „представители“ са били башибозук и турски аскер, които са избивали четниците на Ботев? Кого обслужват с шефа си с тия антибългарски нелепици?!… Уви, народът ни премълча и тая подигравка с историята му.

Така подмина той и

съсипията на народното богатство

при управлението на Иван Костов. Не си отвори очите и ушите и когато страната ни, заедно със Съединените американски щати и Англия, нападна мирен и приятелски Ирак. Тогава бяха избити близо милион граждани на тази страна, а президентът й – обесен. Не се завърнаха по домовете си и неколцина наши войници. Загубихме и един милиард и половина долара. Американците обаче спечелиха; останаха там, за да се разпореждат с нефта на страната. Стана като в приказката: за тях – ананас, за нас – праз…

Последваха събития, решителни за съдбата на България. Народът ни продремуца и тях, сякаш това не се отнася до него. Кои бяха тези събития?

Страната ни бе набутана в НАТО. Това стана с участието и на социалистите, които трябваше, все пак, да знаят, че задачата на тази организация е да осигури, чрез сила, американско световно господство, като най-напред унищожи Русия. Социалдемократът Сергей Станишев предостави на американците, безплатно, наша земя, върху която те създадоха военни бази, от които ще нападат нашата освободителка. Той „обзаведе“ нацията и с плосък данък: тегоба за сиромасите, бонус за богаташите. Сякаш, за да потвърди старата истина, че рано-късно, социалдемокрацията става катраник на буржоазията…

След него, взел властта, след „честни“ избори, Бойко Борисов натвори

„сладостии“, с лопата да ги ринеш

Той си призна, че е прост, че е прочел само една книга, и тя не българска. Народът хич не помисли дали такъв човек става за негов управник, ами си го избра с овации.

Той заяви, че и магаре да предложи за президент, и то ще бъде избрано. И поради липсата на подходящ клепоушко, „назначи“ на длъжността нищожеството Плевнелиев, ренегат като него…

Борисов се обади на шефа на митниците да спре проверката на един спиртен завод, собственост на Мишо Бирата; 106-процентово длъжностно престъпление.

Пак той нарече Русия опасност за България и че ние, като членове на НАТО, ще воюваме с нея.

Той сключи предателски договор с Македония, с който признахме македонската нация и македонския език.

И още, и още…

Цветан Цветанов, наричан Цецерон, обвини в тежко престъпление неколцина лекари в Горна Оряховица, та един от тях, силно притеснен, получи инфаркт. Съдът ги оправда.

Цветанов обвини Алексей Петров, че е шеф на престъпна група. След осем години размотаване из „обективните“ съдилища, все пак, Петров бе оправдан.

Цветанов се обогати с шест апартамента

„подарени“ му от тъста и тъщата, пенсионери.

Заради изцепките Цветанови, наши и чужди съдилища осъдиха България, та сега всички плащаме от джобовете си…

И още, и още…

Лицето Симеон Сакскобургготски прибра 60 хиляди декара гори в Рила, башка други имоти, които никога не са принадлежали на грабливата му фамилия.

И още, и още…

Всичките тези деяния на тоя и оня, както и непосочените, народът не ги осъди, не въстана срещу тях, премълча ги, сякаш е заклет – уста да има, език да няма…

Не мълчаха така обаче духовните водачи от миналото… Със сърца, преливащи от омраза срещу поробителите, те, с горест и болка, осъждаха народа ни, заради робското му поведение…

Ботев: „…нашият православен народ е достигнал до такова гнуснаво скотско положение, щото аз не зная какво още по-голямо зло може да съществува на светът, което да го накара да се стресне и да протестува против своите скотски теглила. Какво искате от подобен народ? Той е роб и роб безусловен. Проклет да е, ако той не въстане против своите кръвопийци.“

Петко Славейков нарича народа ни „мърша“, обвинявайки го, че не се бори, а „мъжди“.

В по-ново време, вече в свободна България, Вазов пише: „…тъй е, брате; всичко днеска в нас съзира се, че гасне, равнодушие навсякъде е, глас и звуци гръмогласни не го стряскат от сънят“.

Сякаш за днешния ден на отечеството ни са писали тези родолюбци, тези гиганти на духа. Погледнете само… Двадесет и девет години разруха и беззаконие. Грабежи, убийства, подкупничество. На всеки три дни у нас се пръква един милионер. Милиони хора не си дояждат, направо гладуват. И протести, протести. Протестиращите обаче едно си знаят: ние не сме против властта. Абе, аланколовци, нали всичко това, срещу което сте, е нещо сторено или несторено от управниците? Защо не въстанете срещу тях,

защо не ги изгоните от властта?

Погледнете майките на децата с увреждания. Шапка им свалям, че не спират да протестират. Искаха оставката на властника Симеонов, един самозабравил се грубиян и циник, който ги нарече „крякащи майки на ужким болни деца“. Бре, жени многострадални, защо забравяте, че Бойко Борисов викна да се махате от главата му. И друго: той можеше да уволни Симеонов, когато си пожелае. Не го прави, за да запази властта си. И неговата оставка поискайте. Носите надписи: „Системата ни убива“. Системата, та това е властта, тя следва да бъде премахната.

Всеки втори се тръшка и се оплаква, че живее зле, ала накрая смънква: поминувам, поминувам… И гласува за управниците… И безхаберие за съдбата си, и овчедушие, та няма накъде повече.

Що за хора сме?! Що за народ сме?!…

Нещо като заключение. Научих, че в ГЕРБ открили академия за млади герберчета, пред които изнасял лекции Бойко Борисов. Имало и още една академия, за жените герберушки. Там лектор бил Цецерон.

Известният икономист Димитър Иванов не могъл да се вреди нито в една от двете тези високо духовни институции, затуй се примирил и чете лекции в лондонски университет. В една от тях подлага на анализ положението у нас. Ето един от изводите му: „…ние ще останем като едно петно на упадък, на антиевропейски пример на провинциална бедност, на небивало неравенство, на архаично псевдо-демократично управление, на загуба на надежди и хоризонт за поколение български граждани.“

Такава е оценката на проф. Димитър Иванов за днешната ни държава, която Борисов нарича „ПЕРФЕКТНА“, с кондиция, в каквато не е била никога. Катастрофирала е тая държава, вождисимо Борисов, катастрофираха я през последните двайсет и девет години простаци и некадърници, демагози и алчни наглеци, предатели, служители на чужди господари.

Един талантлив журналист от ДУМА написа, че държавата ни е изпаднала в интензивното отделение на историята. Ако беше жив баща ми, би рекъл: в такава държава врана кост да не ти носи…

Никола СТАТКОВ

http://duma.bg