БЪЛГАРИЯ Е ПРЕД ПРОПАСТТА НА ОБЩЕСТВЕНАТА ЛУДОСТ

Какво всъщност става в България?
Почва ли Октомврийската революция?
Идва ли глад?
Стотици хиляди, не бе, милиони, на Копейкин щели били да окупират цялата държава и той щял бил да я управлява?
Излизаме от ЕС и от НАТО?
През зимата без газ щели сме били да измрем от студ?
Иначе наводнения навсякъде?
Войната идва ли?
Правителство няма да има?
И избори до дупка?
До д-у-п-к-а!

Какво става?

Отговорът на този въпрос е в областта на социалната психопатология и социалната психоанализа.

Нашето общество е болно, братя. Много болно.

Не става дума само за статистическите характеристики, според които ние сме най-болната нация в Европа – шампиони сме по заболявания и смъртност от сърдечносъдови заболявания (по инфаркти сме на второ място в целия свят), рак, диабет, болести на дихателните пътища и т.н.

В областта на психичното здраве нещата са още по-зле.
Всяка година у нас се самоубиват над 1600 души, а други около 9000 правят опит за самоубийство.
Ако пресметнем, излиза, че всеки ден се самоубиват по 4-5 българи, а други 25 се опитват да се лишат от живот. Всеки ден!

Увеличават се самоубийствата при деца и юноши. Най-малкият самоубиец (момиченце) у нас е на 6 години.

Протектиран от властта богат наркоман с 50 присъди и наказателни постановления избива девойки по бул. Черни връх! И нищо.

Според Националния център по опазване на общественото здраве 22% от българите имат психични разстройства, това са 1 610 000 души.
Едва една пета от тях (340 000) са получили специализирана помощ.
Това са официални данни.

Истинските обаче са много по-драматични.
По моя преценка около 60% от българите имат психични проблеми – фрустрации, тревожни разстройства, стрес, фобии, мании, депресия, неврози, психози и др.
Лудите стават все по-много, легион!

Според Евростат в Европа този процент е 38%.

При нас е около 60%, по-висок, по понятни причини.

Оттук следва, че няма как това, което става по улиците на София и из цялата страна, да не е свързано с психичното здраве на българската нация, тя се невротизира и шизофренизира.

Процесите текат бързо и мощно.
Повечето българи имат чувството за незащитеност и уязвимост, за безнадеждност и липса на бъдеще, виждат действията си като безсмислени и напразни.

Почти всеки изпитва мрачно вътрешно преживяване едновременно на мъка, гняв и вина за собственото си състояние.
Знаем, че българите според официалната статистика са най-бедните и най-нещастните хора в Европа.

Нагнетеното напрежение търси изходи (отдушници) и ги намира по различен начин: насилие, убийства, алкохол, кражби, золуми, наркотици, секс, но освен това и във фантазирането, в символите (Харвард, тиква, боклук, тъпани, Бузлуджа, окована с вериги дама, бял автобус и др.), в ексцентричните лични и обществени прояви (песни и веселби по жълтите павета като в катун, окупация, полугола „Свобода на барикадите“, превземане на парламента с бутафорни картонени танкове, ковчези, мръсни вигвами и кьошкове пред Цар Освободител, изострено до параноя плакатно творчество, живописни оперетни битки с „другите“, простотии и т.н.).

Тоест намира ги в интензивността на всякакви щуротии и бабикянщини, придружени със знамена, химни, маски, контейнери за битови отпадъци, вой, крясъци, тъпани и десетки хиляди полицаи клинтистуудовци.

Обществото ни е възбудено до крайна степен, колкото и управляващите да се правят, че няма нищо подобно.

Те не разбират, че по този начин усилват обществената шизофрения.
Обществеността не може да разбере това обтягащо нервите презрително безразличие на властта.

Поради това то започва да се стреми да унищожи взаимоотношенията си с нея, „да стигне докрай“, както прокламират копейкинци.

От психоанализата, а и от психиатрията, е известно, че неврозите пораждат разстройства в човешките отношения, че тревогата и омразата подбуждат болния (в случая обществото) да се самоизключи от всякакви връзки с определени хора и институции около себе си.

Това от своя страна поражда чувство за незащитеност и изолация, поражда страхове и опасения, които се компенсират само чрез демонстративни масови акции. И избори до дупка. Всеки ден!

Действия, парадоксално наподобяващи празненства и оргии, с търсенето на плътни контакти с „нашите хора“, търсене на „добри хора“ – т.е. на нови политически субекти, които да не са управлявали само в своя полза като БСП, СДС, ДПС, НДСВ, ГЕРБ, ВМРО и т.н.

Намерихме „Почтените“ недорасли тарикати, селски читалищни дейци, крадци на интелектуална собственост, неграмотни лъжливи канадци, продавачки на торти, засукани мажоретки etc.

В същото време се изпитва остра ненавист към „лошите обекти“ – властта и политическите партии, които са управлявали България досега и са я довели до трагичното положение на най-бедна, най-болна, най-корумпирана, най-покварена (Bloomberg) и най-нещастна нация в Европа. И в света!

Да видим какво се получава.
Известно е, че когато някой, от когото се нуждаем, когото обичаме, на когото се доверяваме (и избираме да ни управлява), ни отхвърли или пък е суров и лош с нас, и ни краде – той става „лош обект“.

Ние го ненавиждаме.
Ненавистта не е антиподът на обичта.
Тя е нещо друго – обич, която е станала сърдита заради отхвърлянето и малтретирането от този, който е бил досега неин обект, получавал е топли чувства и доверие.

Ние ненавиждаме най-много тези, които искаме да ни обичат, подкрепят и зачитат, а те не го правят. Както постъпва сега властта.

Най-голямата омраза е между близки, в случая – обществото и неговите довереници.

В обществената практика е известен Стокхолмският синдром, изразяващ се в привързаност и даже обич от страна на малтретирания (похитения) към угнетителя (насилника), във взаимност от негова страна и в общо презрение към околния свят.

Този синдром се наблюдава вече няколко десетилетия у нас.

Най-бедният и най-угнетяван слой от обществото – възрастните хора, или така наречените „червени бабички и дядковци“ – продължава и след Лукановата зима, и след обезценяването (открадването) на спестяванията им по времето на Жан Виденов, и сега да показва всички симптоми на Стокхолмския синдром, да ходи на Бузлуджа и да развява червени байраци и да пее за Вела Пеева, партизанката, хей, Вела Пеева, партизанката…

По подобен начин и голяма част от мизерстващите българи си обичат и възхваляват дълги години централния нападател на „бистришките тигри“ генерал-лейтенант доц. д-р инж. Бойко Методиев Борисов от с. Банкя, черен колан по киокушинкай и по всичко. И той ги обича – като материал.

Но това лято настъпи промяна, Стокхолмският синдром се преформира в невротични и шизоидни еквиваленти, завладели днес обществото ни.

При шизоидното поведение има опити
да се разруши отхвърлящата страна в поведението на ненавиждания (властта), т.е. той пак да стане „добър обект“, но в нашия случай влакът вече е изтърван заради казуса с Делян Пеевски, Васко Черепа и Магнитски, а и оня банкер, забравих му името, в братска Сърбия.

Костов, Баце, Станишев, дедо Симо, агент Иван и Доган вече знаят, че връщане назад няма.
Корни бори корупцията и краденето. И въобще не продава бомби на Украйна.
Тъпанар води културата.
Алкохолик – полицията.
Крадец-измамник от фитнес залите пази фиска. Глуповати девойки и таксиметрови шофьорчета коват закони.
Гешев с каскета призовава.
Плевню шета с булката.
Подкупи от коледни 50 лева за пенсионерите. Гечев пак ще прави долара 3000 лева, той си знае как.
Кирето с вецовете, горкото, изключено от БКП.
Карадайъто с къщите за гости все така си плямпа за евроценностите си.
Костя Копейкин ще упрявлява Вселената.
С Баце става горд овчар, на меден кавал свири, и са̀ди компири…
Боже мили!

(За психичното здраве на сегашните политици не ми се говори въобще, може би някой друг път.)

Сега на шизоидното ни общество му остава един изход – да се раздвои, като, от една страна, търси, обича и се доверява на „добрите и почтените млади хора“ (Продължаваме промяната, ИТН, Майчето Братгалева, генералчето Танас, Ристе Бойкикев, Славчо, Тошко Африкански, Копейкин, Янев, ДБ и др.), и да мрази и ненавижда лошите (вече управлявалите партии).

Даже да се разтрои (тройна шизоидност), ако включим и имотния шизоиден щръкнал варненски революционер, дето щял да вкара 300 000, не бе, ко приказвам и аз?, милиони, протестиращи възрожденци вътре в Парламента, фактически се прегръща братски с Гербаджиите на Баце, с ДПС, с Ристе и с агентите на ДС, дето са навсякъде.

Само агент Иван, горкият, като ударен с мокър парцал, кротко клечи в канавката до трупа на умрялото и вмирисано вече ВМРО, и не знае какво да прави, конгрес ли да прави, погребение ли, чай, пардон, ракийца ли да пийне в механа Айнщайн, да се обеси ли като в оня лаф на А. П. Чехов…

Раздвоението, пардон, разтроението на българското общество обаче не му помага, тъй като уж „новите“ политически сили всъщност са преоблечени стари муцунки, дечица на комунистическата номенклатура, на ДС, мамини рожби златни, хитро емигрирали в капитализма, и оттам – във властта на военния пенсионер Радев със зелените чорапи.

Нищо ново, разочарованието е пълно.
И тогава шизоидното ни унижено и оскърбено общество (десетки години все безрезултатни протести, все избори, окупации, пикети, стачки, незнамкакво и др.) бива обладано от усилваща се тревожност, депресия, хистерия, от обсесии и омраза.

Тревожността възниква и от опасността от разрушаване както на този, когото обществото ненавижда (властта и политическите партии), така и от опасността от саморазрушаване, от самоубийство на самото общество.

То вече тръгва по друга схема – „разочарование – раздвоение – ненавист – агресия“.
Иска напълно да унищожи виновника, да го погълне.
(Мишо Шамара се провикна навремето към Бойко Борисов така: „Ще ви изядем, ей!“)

Този слоган може да е първият предвестник на гражданската война.

Тя идва, братя!

(в. Преса, печатно издание, брой 322 (673 от 25 ноември 2013).
Написах този текст преди 9 години. Препубликуван е няколко пъти, последния път май през тази пролет, а, не, пуснах го във ФБ и преди един месец.
Сега е още по-актуален, братя, и още… по-печален.
Е, малко го допълних с една-две фрази, ко да правя, иначе всичко си е същото.
Това е.

Запишете се в курса по приложна психоанализа, в него вече участват 7400 души:
https://www.facebook.com/groups/950633402427104/

Четете моите текстове!
Купувайте и четете моите книги!
Търсете ги в сайта: www.tornadobg.com
акад. Петър Иванов