БЪЛГАРИЯ, КОЯТО ГУБИМ

И се постави паметник. За да се знае и помни. Кой ни освободи от робството. Днес минах през Розово, Община Брацигово. Гледката е едновременно красива и ужасяваща. Красота от природата, стадо овце и три красиви каракачанки, които ни гледаха подозрително. Цъфнали дръвчета, прекрасен въздух…..и разруха.

Паметник от благодарни розовци за богатирите руснаци, които са освободили селото на 10 януари в лето Господне 1878 . Паметник потрошен, подпрян на срутена ограда. Почистен и подпрян внимателно от някого, така, че да се вижда от всеки, който минава……Отсреща отдавна порутена къща, от онези, българските, с които свързваме възрожденските градове и села. Още се вижда масата през руините. По-надолу – училище. Деца няма. Счупени прозорци и лястовичи гнезда. Бездомно куче. И някак си очите се напълват със сълзи, а устата проклина цяла вселена.

Това е моята България сега! В това я превърнахте! И никога няма да Ви простя! Обвинявайте ме в каквото си искате, но тези, които унищожиха Родината ми, ще получат възмездие!

Елена Гунчева