БЪЛГАРИЯ СРЕЩУ РУСИЯ? ХАЙДЕ БЕ…

Днес в предаването „120 минути” на БТВ, събеседник на водешия Светослав Иванов бе министъра на отбраната ген. Стефан Янев. Въпреки опитите на журналиста с професионални хватки и фрази за евроатлантическо единство и поетите НАТО – вски ангажименти, не успя да изкара от релси министъра и той достатъчно ясно изрази своята и на правителството по същество позиция – за подкрепа, но не и за военна намеса с наш контингент на територията на Украйна в конфликта и с Русия за Донбас.

В превъзбудения войнствен хор на домораслите ни русофобски „ястреби”, дефилиращи из медиите, изказването му ми прозвуча като спокойно гукане на гълъб. Погледнато политически и геостратегически на фона на бутафорната заплаха на Запада с всевъзможни санкции спрямо Русия в случай на военен конфликт, но не и въвеждане на войски на НАТО в Украйна, това е единствено правилна за страната ни позиция.

Сърфирайки в Интернет, особено в руски сайтове виждаме, че отдавна не сме „братушки” и все повече се увеличават публикациите под общата тематика – „Болгария. – страна предателей”. Какво знаят руснаците за България? Още от началния курс в училището, че това е братска, славянска страна, освободена от турците по времето на Александър ІІ от техните войски. Въпреки предупреждението на великия Достоевски, който мъдро и пророчески е прозрял и написал в дневника си от 1877 г. още преди освобождението ни: „Русия никога няма да има и никога не е имала такива ненавистници, завистници, клеветници и даже явни врагове – каквито ще бъдат всичките тези славянски племена веднага, щом Русия ги освободи, а Европа се съгласи да признае, че са освободени!“

Не без основание руснаците разсъждават, че в съветско времe, България открито претендираше за статус на 16-а република, каквато почти беше и в същност. И нека трезво да погледнем. България в Първата и Втора световни войни бе против Русия. А след разпада на СССР, веднага скочи в обятията на ЕС и НАТО.

Отказа строителството на АЕЦ Белене през 2007 г. Отказа ремонта на военни самолети. Отказа се от проекта Южен поток . А ето какво пише българския историк Андрей Пантев:
„Когато рухна СССР, Америка преднамерено изсипа в България огромни средства за преориентация на българската интелигенция към Запада. За всякакви специализации, научни конференции, огромни фондове и грантове за обучение. Използваха се всички методи – от баналните пари, до политически натиск.

Бившите професионални русофили, сега станаха американофили, използвайки същата риторика, но с обратен знак – Америка не може да не е права и да греши. Това предизвиква омерзение”.
На вълната на русофобията се промени и отношението на българите спрямо славянската ни идентичност. Активно се търсят доводи за доказване неславянския ни произход. Може би „бракята мАкедонци” са прави, че сме били „монголо-татарско племе”.

Едновременно, като тест за толерантност се променя отношението към турското иго, ярко описано във възрожданската ни литература с някакво „османско присъствие”. Дори се роди инициативата за паметник на турските войници, паднали под Шипка? А връх на продажничество и подлизурство бе издигането на паметник на загиналите при бомбардировките над София и страната американски летци. Добре, че се охранява зорко в двора на американското посолство,

Днес по БТВ имаше възторжен репортаж за младо момиче без две ръце и крак вследствие на злополука, участвало в конкурса за мис Еквадор. На живо през 50-те години, като ученик в училище доведоха младеж, който беше без ръце, но се обслужваше ловко с краката си, както кандидатката са миска. Като дете при бомбардировките на англо-американците в София взел търкалящо се фенерче от улицата, което експлодирало в ръцете му /т.н. бомбички-играчки/. Ах, как ги мразехме тогава „американските империалисти”…

За сведение, според руснаците България вече е едно от най-гнусните места в Европа, където редовно се гаврят с паметниците на съветските войни, а издигат такива на враговете си. Питат се, защо България се е превърнала в гробище на православното ни братство. И както казва техен историк „Всички българи са русофили, когато седнат на богатата руска маса с хайвер и водка. Но, стига Русия да отслабне, първа която ще и забие нож в гърба – това ще е България”.

Сега, да погледнем на проблема и от българска страна. България ли е тази, която първа отстъпи от принципите на социализма? Тя ли е виновна за разпада на Съветската империя? Тя ли разтури Съвета за икономическа взаимопомощ и Варшавския договор? Тя ли е причината за едновременното сваляне на всички просъветски режими и за предаване на страните им в лоното на НАТО и ЕС? Тя ли поднесе на тепсия ГДР на Федералната република, срещу нищожно обезщетение? Тя ли подписа позорното Малтенско споразумение, за капитулация пред САЩ? Нима историческата отговорност за това не е на политическата класа именно на бившия СССР и впоследствие на Русия и на ръководителите им Горбачов и Елцин?

В някакво налудничаво perpetuum mobile се люшкаме като държава от едната крайност в другата. И като по правило, винаги сме преобладаващо на страната, от която губим и тежко патим. Посрещаме с хляб и сол всякакви „освободители”. Вече и такива от „зад океана”.

Абсолютно вярно е, че малките държави нямат особено голям избор. В името на сигурността си, както рибата – прилепало се прикрепят към някоя от огромните имперски акули. И това е до някъде оправдано. Поради своите размери и слаби икономики, не могат да бъдат самодостатъчни. Но имаме ли право на избор? Геостратегически страната ни е ключът за владеене на Балканите.

Запитали цар Борис, защо не го е използвал по предназначение, съпротивлявайки се на германците. Отвърнал, „че ключа не е в него и че за съжаление, Дунав не е широк като Ламанша, иначе братовчед му, английския крал вече щял да се люлее на някой кораб насред Атлантика, бягайки за Америка.” Уви и сега този ключ е в чужди ръце…

Съотносими ли са моралните норми в междучовешките отношения с тези между суверенни държави? Като мисъл на Чърчил се цитира фразата, изречена от Хенри Палмерстън – „Англия няма вечни приятели и вечни врагове, а само вечни интереси”. Сега тази сентенция е оправданието за отмятането в отношенията между двете страни.

Все пак, да не се забравя, че по статистически данни 80 % от народа ни е още настроен русофилски. Това е отношението на обикновените хора, а не на продажния политически и интелектуален елит и това не може да се промени.

Сега, в тази нова студена война България отново се оказва във вражеския на Русия лагер, този на НАТО. Влизайки в Европейския съюз и НАТО, страната ни не е по-суверенна от времената на Варшавския договор. Но, това не означава, че следва да губим достойнство и да забравяме уроците на Историята. А те са винаги жестоки…

СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ