България трябва да лобира за отпадане на санкциите срещу Русия

От санкциите на ЕС срещу Русия България е сред големите губещи, най-вече в туризма, леката и хранителната промишленост. България трябва да лобира в Брюксел за падане на санкциите, както това правят държави от Централна Европа. Що се отнася до НАТО, време е не само да сме купувач на западна военна продукция, но и получател на помощи по американската програма за военни излишъци. Защо през 2014 г. въоръжените сили на Гърция например получиха като дарение от САЩ 460 гъсенични бронемашини и 320 тежки камиона и цистерни за гориво, като разходите за превоза поеха САЩ.

Защо гръцката армия получава такива крупни дарения от САЩ, а Българската армия е пренебрегвана от американските си съюзници? Техническият и кадрови потенциал на нашата армия е на нивата след края на Първата световна война и последвалия я Ньойски договор, третиращ ни като победена държава. До момента военният министър Каракачанов не само не е направил нищо по тези въпроси, но упорито лобира за нови милиардни договори за самолети, танкове и кораби. Тази скъпо струваща политика трябва да се прекрати. Но с купуването на самолети Борисов се откупи от американците, в резултат на което критиците му във Вашингтон си затвориха очите за корупцията и политизираната съдебна система в България.

Със Скопие отношенията ни са кристално ясни – докато не престане присвояването на българското културно-историческо наследство, София ще налага вето на македонското еврочленство. Проблемът идва от това, че на 1 август 2017 г. Борисов подписа неизгоден за нас договор за приятелство със Зоран Заев, с който пуснахме Скопие в НАТО срещу голи обещания за ревизия на македонистката история. Вината за този договор е не само на българското МВнР, а на идеолога на този документ – лидера на ВМРО Красимир Каракачанов. Той сляпо следваше атлантическата директива за ударно приемане на Македония в НАТО, защото искаше да е военен министър. Името „Република Северна Македония“ е с географски определител и е открита териториална претенция към България. Политиката ни към РСМ е объркана. В дипломацията има основен принцип при водене на преговори – първо се преговаря, после се договаря и накрая се подписва договореното. Със злополучния договор от 2017-а първо подписахме договор със Скопие, след което започнахме да се договаряме в Комисията за общата история. Това е международноправен абсурд, сътворен от правителството на ГЕРБ и „Обединени патриоти“. Политиците, а не историците, трябва да решат „македонския въпрос“, защото той е дело на политическите елити в Белград, Москва и София. Младите хора в Македония и в България не бива да живеят с митове и легенди, нямащи нищо общо с историческата истина. Живот в лъжа рано или късно води до опасно напрежение, което може да ескалира във вътрешни етнически сблъсъци и в междудържавни конфликти.

Време е в Скопие да подложат на ревизия македонистката доктрина, която е антибългарска по презумпция и е дело на сръбските държавници и учени от края на XIX век, които в лицето на проф. Йован Цвиич и Стоян Новакович формулираха този постулат: „След като не можем да направим от македонските българи във Вардарска Македония сърби, ще ги отродим от България, като ги направим македонци…“

Прагматизмът е истинското име на модерния национализъм. Ако независимо от външния натиск и вътрешните препятствия твърдо отстояваш националния интерес на страната, както браниш личните си интереси, държавата ти ще е просперираща вътре и уважавана навън. Не може да се биеш в гърдите като националист, а да подаряваш Летище „София“ на външен купувач чрез порочна 25-годишна концесия, от която губиш стотици милиони. Нима Германия ще се откаже от „Северен поток 2“ и ще анулира сделка за милиарди, за да угоди на Големия брат? Модерният национализъм има ясно очертани социално-икономически и финансови параметри.

На този етап България няма друг път на развитие освен в рамките на ЕС. Но след като членуваме в „Клуба на богатите“, членството трябва да ни носи ползи, а не вреди. Това предполага сериозна експертиза за отстояване на собствените интереси и противопоставяне на вредни практики, като Истанбулската конвенция, например. Еврокритичността не бива да се бърка с евроскептицизма. Корекция в отношенията ни с ЕС тепърва предстои и тя няма да е нито лесна, нито приятна. Берлин и Париж официално налагат концепцията „Европа на две скорости“. Следващото правителство на България ще трябва да решава труден интеграционен проблем, съобразявайки се с обективната реалност, че сме най-бедните в ЕС, но се стремим да достигнем поне стандартите на средноевропейските държави. Тази задача не е по силите на ГЕРБ. Борисов е последният човек, който може да се нарече държавник, годен да брани интересите ни в Брюксел.

Велизар ЕНЧЕВ,
водач на листата на „БСП за България“ в Хасково

guma.bg