БЪЛГАРСКАТА ПРОКУРАТУРА – ПОЛИТИЧЕСКА БУХАЛКА ИЛИ ПОЛИТИЧЕСКИ ИЗНУДВАЧ ПОД ПРИКРИТИЕ?

БЪЛГАРСКАТА ПРОКУРАТУРА – ПОЛИТИЧЕСКА БУХАЛКА ИЛИ ПОЛИТИЧЕСКИ ИЗНУДВАЧ ПОД ПРИКРИТИЕ?

Сами си отговорете!
От вчера сме свидетели на започваща война между прокуратурата и бъдещото правителство.

В качеството си на най-високата точка на държавното обвинение, точка, до която никой не може да се допира, главният прокурор г-н Гешев каза, че тези, които го атакуват, се държат като „каста богоизбрани в Древния Рим“ и без да споменава името на бъдещия премиер, но достатъчно ясно за кого говори, Гешев го определи като нарушител на конституцията.

Г-н Главния прокурор направи това в условията на образувано наказателно производство от преди 4 месеца за един толкова елеметарен случай. Случай, свързан с обществен интерес. Защо прокуратурата постави „на трупчета” този случай и не използва времето, в което К. Петков беше без имунитет? Може би, защото преди да дефинира „престъплението”, нашата бърза и компетентна прокуратура трябваше да отговори на въпросите: Имат ли значение действията на К. Петков преди получаване на документа от Канада?

Има ли престъпен умисъл в декларацията или нещо друго? Колко тежко е това престъпление в нашата действителност? Колко тежко (рецидив?) е това престъпление в биографията и житейския път на Кирил Петков?

Защото този случай, с декларацията на К. Петков започна много да ми наподобява на нещо, което юристите определят като „сложен фактически състав”, нещо като сделка пред нотариус, за която Агенцията по вписванията е направила отказ, защото при нотариуса, или преди да отидете при него, нещо не било довършено и нотариуса не го е забелязал. Ама ако е така, ако сте платили, ако сте влезли в имота … това прави ли ви престъпник? Или просто има нарушение, което подлежи на корекция.

Според мен това е първата, професионалната причина, прокуратурата да мълчи. Втората, тя е по-съществена, по-сложна и зависи от началниците. А те налагат и реализират технология на делата в прокуратурата, така че да се държат в неведение враговете на прокуратурата, да се стоят под заплаха политическите противници на „нашите приятели”, и т.н. т.н.

И на фона на образуваното досъдебно производство срещу Кирил Петков, поведението отстранените от власт провалени политици от ГЕРБ и политици от подкрепящото ги ДПС със стила на политическа дъвка, непрекъснато говорят за нарушение на Конституцията е обяснимо, иначе съвсем ще изпаднат от ежедневното ниво на политиката.

Обаче, за мен, като обикновен човек и за хилядите като мен, който може да чете и да се опитва да разбира прочетеното е на лице следното:

ПЪРВО: Кирил Петков не е нарушил Конституцията. Кирил Петков е нарушил Наказателния кодекс – чл. 313. До къде е нарушението, дали в момента на това нарушение има престъпление, колко е голямо то, колко сложно се доказва е въпрос по който ако имаше Прокуратура на ниво закон до сега следваше да има отговор.

ВТОРО: Ако има нарушение на Конституцията, то не е от Кирил Петков, а е на ниво Указ. И самата Конституция е определила как се санира това и как постъпват онези, които имат интерес от констатация и отмяна. Указът е отменен в тази част и който има интерес ((претърпял вреди), може да заведе иск за обезщетение от тези вреди. ТАКЪВ ДО СЕГА НЕ СЕ Е ПОЯВИЛ.

Е, как ви изглежда поведението на главния прокурор в условията на ултиматум на ЕС за за отпускане на 13-те милиарда лева по Плана за възстановяване, обвързано с поведението на му?

Как изглежда това след като преди десетина дни Комитетът на министрите към Съветът на Европа поиска от властите в България да предприемат „спешни мерки“ за намаляване на влиянието на главния прокурор върху следващия Висш съдебен съвет, а в последния доклад на ЕК остро се обсъжда неговата недосегаемост.

Да направиш това изявление в момент, в който Брюксел за първи път постави въпроса за недосегаемостта на българския главен прокурор в основен въпрос, доказващ наличие или не на съдебна реформа, е меко казано недалновидно. По скоро е тотална неадекватност към политическите процеси и политическата реалност на държавата ни.

Питам се дали главния прокурор си представя какво би се случило, ако НЕГОВОТО (специализираното) обвинение обвини в тежко престъпление бъдещия /или избрания/ министър председател и поиска арест?
Аз не искам да си представям.

Любо КОЛЬОВСКИ