Българският премиер ще ходи да плаче на чужди гробища, но не вижда нашите

Българският премиер ще ходи да плаче на чужди гробища, но не вижда нашите. Загрижен е за чуждата болка, но е глух и сляп за нашата. Ще взема съдбовно решение за нас, но на чужда земя, а е готов да предаде своята.

„Изложбата“ на снимки в Парламента, с куратор Кулеба и спонтанни аплодосменти, не стигна, но все пак стана причина за назидателен тон и морални оценки към нашия народ. Почувствах се лично виновен за разрушенията в Украйна. Представям си, какво изнудване ще падне там, сред руините. Хубаво е обаче, на Премиера да му дадем за из път малко албумче със снимки на някога процъвтяващата наша Родина и днешната тежка разруха по цялата ни земя. С пояснителни надписи, за да не се обърка откъде точно са кадрите.

Понеже у нас без война, пред очите ни, за 30 години настъпи апокалипсис. Бежанската вълна, смъртността и демографския срив заличиха близо 40 % от населението. Урбанизация, спекула, алчност, мародерство, неграмотност, безверие, безродие, морален упадък, безпаметност, бездуховност, глад, болести, масово социално и физическо изтребление.

Когато се върне да го хванем за ръка и да го разведем по места, да се запознае от първо лице с проблемите на България. Да види и другата страна на монетата, за да вземе информирано управленско решение. Или пък да го изпратим задълго нанякъде, а решенията тук да си вземем сами.

Да си вземем концесията на Челопеч, например. Като начало… После поетапно да си вземем и други неща. Минералите, рудите, производствата, земята, водата, гората, науката, историята, духовността, езика, паметта, гордостта, доблестта, храбростта…

Понеже трийсет години само даваме. Ние наистина станахме малка държава, с малък народ. Смалихме се от раздаване. Време е да помислим за себе си. Да си вземем, което е наше, преди съвсем да изчезнем. За да порсанем отново.

Или да се товарим на самолета заедно с Премиера и хич да не се връщаме тук, само да пречим на разни добри хора спокойно да ползват богатствата и земята ни.

Не Премиерът и коалицията му, а ние трябва да вземем решението. Да има ли българи и България или не.
Време е да решим!

Янко Лозанов