Българчетата пак последни? Не, но професорите се съюзиха с дебилите

Големи мазохисти са родните медии. Всеки път, когато чужбината леко настъпи националното ни самочувствие, те правят от мухата слон. Миналата седмица например изскочи пак някакъв международен доклад и той бе представен навсякъде със заглавието “Българчетата са последни в Европа по гражданско образование”. Пак значи за нищо не ставаме…

Изрових доклада в интернет и какво се оказа?* Според същата логика българчетата са на почетното 14-о място от общо 28 в ЕС и на 15-о сред всичките европейски държави, които са общо 51. Истината е, че докладът изследва само 24 държави от целия свят, от които само 15 са европейски плюс една от германските провинции. Нито една от включените държави не е наша съседка. Не са включени водещи държави като Франция, Великобритания, САЩ и така нататък. Така че засега не се знае къде сме.

Кой обаче е автор на изследването – медиите не си направиха труда да обявят. Бива ли така, нали първо е въпросът “кой”? Автор е Международната организация за оценяване на постиженията в образованието (IEA), която през 50-те години възниква под егидата на ЮНЕСКО, но после се отделя и сега е независима, т. е. самодейна. Може би затова в изследването не е включена нито една мюсюлманска държава. Жалко. Интересно е да узнаем как би се представила тя на един тест, в който правилните отговори са погрешни според шериата.

Трябва ли например жените да участват в политиката наравно с мъжете? Питайте саудитците, доволни ще останете.

Все пак изследването си струва да се изследва. То е обширен тест сред ученици от 8-и клас на теми като прозрачността, женското равноправие, роднинството в политиката, участието в избори – общо 87 конкретни въпроса с по 4 отговора, от които един е правилен. Значи ако едно шимпанзе отбелязва кутийките, вероятността е да изкара 25 на сто. Затова в САЩ на тестовете трябва да улучиш 70 на сто за тройка.

Вземаме например следния въпрос: “Членовете на младежки клуб искат да си изберат лидер. Един от тях предлага той да е лидерът. Защо членовете трябва да изберат лидера с гласуване, а не да се спрат на този, който сам се предлага?” Отговорите са: 1. Гласуването дава възможност на хората да гласуват пак, ако не са съгласни с резултата. 2. Гласуването е най-бързият начин да се реши кой ще е лидер. 3. Гласуването дава възможност на всеки член да участва в избора на лидера. 3. Гласуването гарантира, че всеки член ще е доволен от избора на лидера.

Очевидно правилният отговор е №3, но са го улучили само 58 на сто от българските младежи. По американските стандарти това е за двойка, по българските – за четворка. Какво обаче да кажем за младежите от Доминиканската република, където са познали едва 21 на сто? Отличниците по този въпрос са Финландия с 82 на сто, Дания с 80 на сто, а Белгия и Словения делят третото място със 71 на сто. Тайван е като нас – 58 на сто. Значи ли това, че и тайванците са дебили? Напротив, те имат по-висок коефициент на интелигентност от всички други в изследването.

Ако участието в някакви училищни избори е белег за демократична култура, то ние тук сме най-зле от всички анкетирани. Просто комсомолът е закрит, а друго още не е измислено. Затова само 56 на сто отговарят положително на въпроса дали са гласували за някакъв представител на класа, докато средното е 77. А дали са участвали в решение как да се управлява училището? Средното е 42, при българчетата е 32 на сто, но според мен и това е силно преувеличено.

Ако приемаме демокрацията като участие във властта, ние май сме на последно място. Но това е нормално за държава, в която парламентът хвърли в кошчето резултатите от най-репрезентативния и категоричен референдум в Европа. Децата гледат, учат се. Учат се и попиват.

Като цяло обаче не сме чак толкова зле.

Нашите осмокласници са изкарали общо 485 точки от максималните 1000. Лидер е Дания с 586, а на опашката е Доминиканската република с 381. Това ни поставя в най-долната част на втората по успех от общо 4 групи. Нашата група “демонстрира известно специфично познание и разбиране за най-разпространените граждански и административни институции, системи и концепции.” Група А, където са по-добрите от нас, започва от 563 точки нагоре. Тя демонстрира “холистично познание и разбиране за гражданските и административни институции, системи и концепции и демонстрира известна критична перспектива”. Оказва се обаче, че между децата от добре социализираните прослойки и децата на бедните и необразованите у нас има най-голяма разлика в гражданското образование. Средно при изследваните държави тя е 35 пункта, а при нас е цели 47 пункта. Това явно е свързано с факта, че ние сме държавата с най-високо неравенство в ЕС. Нашите бедни са най-бедни и най-прости, докато заможните ни гонят средното европейско невежество.

Много интересна е разликата между деца от семейства с под и над 26 книги у дома. При българчетата тази разлика е най-висока, цели 99 пункта. А средното е 48 за всички изследвани държави. В отличничката Дания тя е 52, а в Доминиканската република е едва 21. Значи в чужбина между деца на четящи и нечетящи родители има канавка, у нас тя е бездна, която не може да се прескочи. Нашите оставачи са най-големите оставачи. Очевидно това е свързано с особеностите на някои специфични етнически общности у нас. Например по дял на ромите в населението ние сме първенци в Европа и в света.

Струва си да се замислим за ролята на културните и некултурните, четящите и нечетящите в родната политика. Аз далеч не приемам, че в елита влизат само простаци. Но май излиза, че елитът ни разчита най-много на простаците, когато търси опора за своята политика. Преди години имаше едно изследване на “Алфа рисърч” за четенето на книги. Оказва се, че в цял свят читателите са по-активни като гласоподаватели, докато само у нас читателите предпочитат да не гласуват, а нечетящите са най-активни по избори. Представете си как това се предава на децата и най-вече на тяхното възпитание като граждани.

Видяхме го и на последния референдум – представителите на граждански необразованите етнически общности не подкрепиха мажоритарния вот, докато образованите го подкрепиха. Но пък професорите и доцентите, които дават акъл на обществото, застанаха като стена заедно с необразованите. Най-умните се оказаха на акъла на най-простите, да не казвам модерната дума “дебилите”. Да, професорът антидебил всъщност застана с дебилите на темата за референдума. Оказва се, че интелектуалният ни елит е в съюз с “дебилите” срещу интелигентните и образованите. Много странно. Затова изводът ми от международния доклад за гражданското образование в училище е смесен и противоречив. От една – явно е необходимо да се въведе такъв предмет още в началните класове. Без него ножицата между гражданите и диваците тепърва ще се разтваря още повече. От друга, кой ще напише учебниците? Очевидно пак тези, които не трябва. И армия от дебили може да победи, ако начело стои умен човек. И обратното – и армия от професори ще се изложи, ако начело стои дебил

Валери Найденов

http://24chasa.bg