Валерия Велева: В София има десница, няма десни лидери

Поне 200 000 гласа трябва да събере победителят на балотажа в неделя в София, за да е сигурен, че вотът на софиянци ще го изстреля в кметското кресло на „Московска“ 33.

Не е изненада, че вторият тур изправя Йорданка Фандъкова и Мая Манолова пред тежка задача. Беше ясно, че и двете ще се явят на поправителен.

От какви позиции тръгват след първия тур?
Йорданка Фандъкова има осигурена подкрепа на 157 909 софиянци,  предимно от редиците на ГЕРБ.
Мая Манолова успя да концентрира вот на 120 233 избиратели, половината дошли от БСП, другите – шарен протестен вот.

На едната ѝ трябват най-малко 50 000, на другата – 80 000.

Откъде ще дойдат?
Още в началото на кампанията беше ясно, че балотажът в София ще го решат или десните или гневните, без значение към коя партия принадлежат.

Какъв е резервоарът на десните?
Архитект Борислав Игнатов, представителят на „Демократична България“, вероятно изненадващо и за самия него, активира 52 925 софиянци: сини, костовисти, реститути, бунтари, недоволни.

Борис Бонев, индивидуалният играч и водач „Спаси София“, събра зад гнева си 46 650 гласа, предимно на млади, непартийни, открили в него възможност за протестно гласуване срещу всички останали.
Социалният профил и на двете групи е „най-активните в икономически план възрасти в столицата“.

Къде ще отиде този интелигентен вот в неделя?
Още в нощта на първия тур и двете претендентки за кметския пост изразиха надежда, че дясноориентираните хора в столицата ще ги подкрепят. И двете не скриха, че ще се борят за десния електорат, макар и в различните си роли – на власт и опозиция.
Фандъкова директно направи заявка, че е готова за разговори с  представителите на десницата в София.
По време на цялата кампания Манолова правеше реверанси ту към Игнатов (снимаше се с него в инвалидни колички), ту към Бонев, когото защити в тв диспут като призова в студиото за 30 сек. мълчание в знак на протест, че той не е поканен. Нещо повече, за да привлече десен вот, през цялата капания Манолова неглижираше левия.
В първото си изявление след първия тур Фандъкова обяви, че София е дясна, с ясното съзнание за призив и очакване, че към десните гласове на ГЕРБ ще се прибавят и гласовете на останалите десни партии.
Ясно е, че колкото и да консолидират свой собствен или партиен вот, без десницата нито едната, нито другата могат да се надяват на успех.

Какво правят недоволните, десните и лидерите им?

В отговор на въпроса къде ще отидат неговите гласове, Борис Бонев заяви: „Аз съм върл привърженик на тезата, че хората не са стадо овце, които гласуват по команда. Хората трябва да гласуват по съвест.“ Позицията му е разбираема, като се има предвид, че Бонев е опериран от политическото, че е отрицание на партиите и от него не може да очакваме политическа отговорност за онези 46 650 гласа, които са го подкрепили. Благодарение на тях той влиза в СОС – вероятно личната му програма максимум е изпълнена, но ресурсът на тези гласове остава неизползван. Обяснението му, че ще продължи да оказва натиск върху общинската управа, но вече „отвътре, а не отвън“, е по-скоро за успокоение, защото с един глас вътре не може да се направи нещо трайно значимо, което да се забележи отвън.

От лагера на старата десница директно и недвусмислено заявиха, че няма да подкрепят нито Йорданка Фандъкова, нито Мая Манолова на втория тур на изборите за кмет на София

Христо Иванов, един от лидерите на партиите в коалицията „Демократична България“, обяви мотивите за това решение – „и двете не излезли на протест заедно с тях срещу избрания за главен прокурор Иван Гешев и кандидата им Борислав Игнатов на „Орлов мост.“ А пък загубилият кандидат-кмет Борислав Игнатов направо се изцепи, че няма да ходи в неделя до урните. Причината „имал различни ценности с двете дами“. Странно, докато се снимаше с Манолова, „архитектът на промяната“ дали имаше такъв ценностен проблем! Но, да кажем, че и той е политически „зелен“, пък и видахме, че екстравагандното като житейско кредо не му е чуждо.

Поведението на водачите на ДБ обаче е абсурдно!
Това не е политическо, а някакъв вид търгашество.
Решението им да не подкрепят и Фандъкова, и Манолова не почива нито на идеологически принцип (ляво-дясно), нито на ценностен избор (статукво-промяна). Не е обосновано и от гледна точка на програми за управление на кандидатките. То стъпва единствено и само на личната фиксация на Христо Иванов и Атанас Атанасов върху персоната на главния прокурор и избора на неговия наследник. Да не говорим, че е абсолютна грешка за един кандидат-кмет да участва в блокада на възлово за столицата кръстовище.

Напълно съзнавам, че изборът в неделя ще бъде огромен проблем за дясномислещите хора в София. Това ще е въпрос на емоция, на вътрешно усещане, на дълбоки идеологически наслоения, дори на морал, ако щете.
Политическото съзнание в София е силно индивидуализирано и трудно се влияе от политически лидери.

Още по-страшно става обаче, когато е налице отсъствие на лидерство. Това е един от основните проблеми пред възможността за възраждане на автентичната десница у нас, чиито представители да получат реално присъствие в политическия живот у нас.

В моменти като настоящия се вижда кой е лидер, и кой се скатава.
Никой не може да подкара софиянци като овце към урните. Никой не може да ги накара да гласуват насила, никой не може да им купи вота.
Но някой може да им покаже посоката. А изборът да остане на  тяхното съзнание и вътрешната убеденост.

И Борислав Игнатов, и Борис Бонев трябва да излязат и да кажат публично за кого ще гласуват, пък техните последователи сами ще си решават. Иначе излиза, че вотът на 100 000 софиянци, които са ги подкрепили, отива на вятъра.

През 2006 година десницата у нас изпадна в същото състояние, когато на втория тур на президентските избори, заради провала на техния кандидат Неделчо Беронов, трябваше избират между кандидата на левицата Георги Първанов (за втори мандат) и националиста Волен Сидеров. Националният изпълнителен съвет на СДС в дните между двата тура се събираше през ден и не можеше да вземе решение. Тогава пристигна спешна депеша от лидера на ЕНП Пьотеринг, който призова седесарите у нас да гласуват за „демократа Първанов“.

Костов не се съгласи и в деня на вота задраска и двамата кандидати.

Петър Стоянов „отиде за гъби“.

Надежда Михайлова обаче предварително обяви, ще гласува за Първанов, защото „този път трябва да изразя гражданската си, а не политическа позиция“.

Пак през 2006-а, когато когато Франция трябваше да избира президент между десния Жак Ширак и националистката Марин льо Пен, социалистите, които се бореха срещу Ширак, фактически решиха изхода на мача. Техните лидери излязоха с призива: „Гласувайте за мошеника, а не за фашиста“, с което вдигнаха електората на крак и така изпратиха Ширак в Елисейския дворец.

Преди първия тур на местните избори лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви, че ако Мая Манолова не отиде на балотаж, тя ще гласува на втория тур за който и да десен кандидат в София, извън ГЕРБ. Което е лидерска позиция!

В дясно обаче такава позиция няма.

Има остатъци от костовизъм. Най-ретроградният в политиката.

Ехото Костов дикува днес избора в София. Много пъти съм писала, че неговите последователи продължават да не осъзнават, че политиката бързо изхабява, че трябват нови лица, с харизма, с нов хъс, с мотивация, която да грабва, да завладява, да увлича.

Орисани от Костов, десните лидери у нас продължават да бъдат политически джуджета, които периодически се самопрострелват, водени от егоизма, озлоблението, политическата слепота и недалновидност. Затова с лекота пропиляват и последните шансове пред възможните си избиратели, които искат да видят смисъл в това, да ги следват.

Демократична България направи огромни грешки в кампанията си и въпреки това събра гласове, с които може да реши мача в София.

Лошото е, че трите партии в тази странна коалиция не могат да претендират за монопол върху дясното съзнание в София, не само защото всеки десен в столицата има особеното чувството за собственост върху гласа си, но и защото не вярват, че лидерите им работят в тяхна полза.

Затова звучи нелепо призива на Радан Кънев – Манолова и Игнатов да се откажат в полза на Бонев за втория тур. Такива кухи политически конструкции не могат да имат почва за реализация.
Но пък показват пълната несъстоятелност на водачеството в дясно.
Затова и ресурсът на Борислав Игнатов ще бъде пропилян. Както и на „Софийските спасители“, които още не са дорасли до чувството, че най-голямата загуба в обществено-политическия живот е загубата на доверие. Когато Костов го осъзна, беше много късно.
Това предопредели политическата катастрофа на десницата у нас.

Сега остава да чакаме до неделя, за да видим чий ще е осъзнатият вот, който ще избере кмета на София.

Валерия Велева

http://epicenter.bg