Валерия Велева: Кога ще се умори Корнелия Нинова?

„Ще остана и ще се боря за принципите, които изповядвам, докато се изморя. Но, докато българските социалисти, не част от елита им заедно с елита на ГЕРБ, имат нужда от мен, никога няма да се изморя!”

Така лидерът на БСП Корнелия Нинова отговори тази сутрин в ефира на БНР на исканията на нейни вътрешни опозиционери да подаде оставка.

Нинова всъщност цитира една от прочутите фрази на Маргарет Тачър: „Ще остана, докато се изморя. А докато Британия се нуждае от мен, аз никога няма да се изморя”.

Е, кога ще се умори Нинова?

Вчера вътрешната опозиция нанесе първият сериозен удар на лидера на БСП. Решението за свикване на работно заседание на конгреса мина едва с 4 гласа – 54 „за” срещу 50 „против”.

При такова разцепление неизкушеният от политиката човек ще си помисли, че е настъпило някакво драматично идейно разцепление в партията, че отново иде реч едва ли не за битка между тесни и широки социалисти, че сигурно са се оформили два почти еднакви по сила и влияние лагера в столетницата, които да предложат на обществото алтернативни виждания за лявата политика.

Нищо подобно, ако проследим препирнята от тричасовия съботен пленум.

На основния въпрос,  – защо се свиква конгрес по никое време, Нинова отговаря просто и ясно – искаме партията да одобри политиките ни, които представяме като алтернатива на настоящото управление, искаме в навечерието на европредседателството левицата да излезе със свои приоритети. Оказва се обаче, че за БСП това е новост като политическо поведение на лидера – да иска да чуе гласа на партията.

Тук опонентите на Нинова се разделят на няколко лагера.

Румен Овчаров иска конгрес, който да обсъди как „сваляме ГЕРБ и Бойко Борисов от властта”. Нещо като – взимаме курс на въоръжена борба срещу класовия враг. Доста абсурдно!  Но вероятно приоритет за Овчаров,  след като е примесено и с обидните реплики: „Ти не си най-умната!“ И съвсем не кореспондира с онези в ръководството на партията, които пък искат съглашателство с ГЕРБ.  Излиза, че в НС на БСП всеки реагира от собствената си камбанария.

Така се оказва, че една от основните теми на разминаване между Нинова и опозиционерите ѝ е отношението на БСП към ГЕРБ.

Нинова е върл противник на колаборация с управляващите. Впрочем  и Борисов мисли по същия начин за БСП. Това са принципни политически позиции. Странно е обаче, че и в момента има членове на Националния съвет, които укоряват Нинова, че не е влязла в договорки с ГЕРб за „уреждане на наши хора на държавни постове”.

Атанас Мерджанов я атакувал остро защо не е осигурила членове на БСП за зам.-председатели на НОИ и НЗОК, защо не се е договорила с ГЕРБ така е, членът на НС Георги Юруков да влезе в ръководството на НОИ. И т.н. Все въпроси, които може би интересуват обикновения социалист!?! Или имат отношение към лявата политика?

Принудени от промяната в устава да напуснат депутатските банки и отпаднали от ръководните органи на партията, опозиционерите на Нинова са доста прагматични в желанията си – искаме конгрес, който да промени устава, за да върне мандатността и непрекия избор на лидера. Ерго – да можем отново да седнем на постовете си! Звучи направо регроградно. Изглежда като курс към реставрация. Показва, че правенето на реални политики се свежда до вътрешнопартийно уреждане, че ролята на най-висшия партиен орган е не да предлага алтернативни управленски решения, а само организационни и уставни въпроси. Което пък означава – вглеждане в собствения пъп. Архаично!

Третата тема на вътрешните противоречия в Националния съвет е отношението към корупцията.Членове на най-висшия ръководен орган  на БСП са родили странното умозаключение, че няма „лява корупция”, че корупцията е само в десните партии и затова да оставим те да си се борят с нея. Толкова несъстоятелно, че чак смешно! Но и в него има заден план – ако Нинова тръгне да бори повсеместно с корупцията, както се заканва с новия антикорупционен закон, няма как да не стигне и до корупцията в червените редици. Това е сериозна заплаха за мнозина в БСП и Явор Коюмджиев ясно я вербализира дори в тв ефир. И понеже Нинова е казала, че ще действа принципно, по-добре отсега да кажем, че между нас корупция няма, защото може и да ни хванат. Доста лековато! Да попитаме какво мисли по този въпрос редовия социалист?

И така стигаме до сакралния момент – какво мисли редовия социалист, за когото Нинова казва, че докато той има нужда от не,я тя няма да се умори да се бори за принципите си.

Точно затова Нинова иска конгрес. Да чуе партията, а не елита, окопал се от години в Националния съвет, където също върлува шуробаджанащина. Много често между тези червени барони и обикновените лявомислещи хора зейва пропаст и тя се вижда отчетливо по време на съставянето на депутатските листи, когато спуснати от НС кандидати биват отхвърляни от структурите, а ръководството на партията „разхожда” избраника от регион на регион, докато му намери място.

Повечето от противниците на Нинова са именно такива „партийни любимци”. Затова тя трудно комуникира с партийните барони,  – този елит навремето я извади от Изпълнителното бюро, този елит ѝ смени изборния регион по средата на кампания, този елит ѝ попречи на битките с Борисов, този елит иска сега да ѝ попречи на разговора с партията. Затова те не искат конгрес.

На сметките на този елит трябва да се запишат онези 10 изборни загуби, които се слагат в графата на Сергей Станишев и Михаил Миков. И ако сега Георги Божинов я атакува за 60 загуби на местни избори, то 55 са от времето, когато той е член на този НС. И той не посочи истинските причини за последните изборни загуби.

Грешката на Нинова е, че когато пое партията, спести и на обществото и на самата партия състоянието, в което поема и структурите, и финансите. От партийна тактичност тя не назова реалната картина, която завари и на „Позитано” 20, и по места – разбити структури, партиен вождизъм, корупционни практики, олигархични зависимости, съглашателство с основния опонент, в името на личното уреждане, спускане отгоре на цели ръководства на общински съвети. И така даде възможност на опонентитте сега да ѝ приписват резултати от грешки, които са техни, а не нейни. Тя дори не каза, че този Национален съвет, който наследи, не е еманация на самата партия.

Затова и този разговор между нея и т.нар. елит на БСП върви трудно. И не там е силата на Нинова, както показа и последният пленум. Тя и бароните говорят на различен „партиен” език. Тя иска БСП да бъде реална лява партия, с тежест в обществото и с възможности за влияние върху политиката на страната. Те искат да бъдат партия на малка част от левицата, в която те да бъдат уредени – както казваше Лилов – и 40 депутати на БСП ѝ стигат!

Затова съпротивата срещу Нинова е почти като на живот и смърт, по думите на  Маргарет Тачър: „борбата с вътрешния враг е много по-трудна и по-опасна за свободата.“

Нинова говори с езика на редовия социалист, бароните – от нивото на собственото си битие. Силата на Нинова не идва от тях, а от прякото ѝ отношение с партията, от живите контакти с обикновените хора, за които идеите все още имат смисъл. В Националния съвет ѝ кроят шапката и вече не го крият, редовият социалист я харесва. И той ще ѝ го покаже отново.

С този редови социалист тя иска да разговаря на конгреса. И ако на пленума бе почти на ръба да бъде бламирана от 50 души, то на конгреса Нинова ще получи пълна подкрепа. И това бароните го знаят. Ако пък я принудят да отиде на национален избор –  направо ще я бетонират! Вътрешно-партийно проучване за нагласите сред социалистите, показва, че Нинова събира 91 процента подкрепа! За Янаки Стоилов са гонови да гласуват 17%,  за Михаил Миков 8%.

И да се върнем отново на Маргарет Тачър.

„Желязната лейди” казваше: „Някои битки се водят повече от веднъж, за да бъдат спечелени”.

Битките на Нинова почнаха от мига на нейния избор за председател на партията. Но „единственият начин да стигнеш до върха е да преодоляваш стъпало след стъпало, казваше великата британка. И в процеса на това изкачване ти придобиваш всички качества, навици и умения, необходими за постигане на успеха, които преди не си имал”.

Е, има много време, преди Нинова да придобие всички качества, необходими за успеха, и да се умори…

На Тачер ѝ трябваха десетилетия.

Валерия Велева

http://epicenter.bg