Валерия Велева: Марш към Скопие с вето на шия

За първи път български премиер тръгва за Скопие не само с празна раница, но и съпроводен с гласове отвсякъде за безсмислието на визитата.

Въпреки това Кирил Петков пое риска с амбицията да положи заедно с колегата си Димитър Ковачевски „ново начало“ в отношенията между двете братски страни, стигнали дъното на омразата в последните години.

Колкото и да е зареден с оптимизъм, българският премиер е в неизгодна позиция. Отива на гости, а подаръци не носи.

Нещо повече, като кост в гърлото е ветото срещу РСМ, наложено в края на 2020-а и потвърдено от КСНС на 10 януари т.г., с което ясно са издълбани като червени линии основните проблеми между България и Северна Македония: кражбата на история от страна на РСМ; доктрината на македонизма, превърната в държавна политика; налагането на митове и пропагандни стереотипии срещу България; дискриминацията на българите в РСМ и защитата им от посегателства.

Петков ще бъде посрещнат с фанфари пред Владата в Скопие и първото нещо, което ще чуе, сядайки на масата пред Ковачевски, е: Да градим „проекти за бъдещето„, но и категоричното: „Няма да преговаряме за македонската идентичност и език“!

Разбира се, до ушите на Петков няма да стигне признанието, че сме били един народ с обща история до Първата световна война и че „македонската идентичност“ е създадена едва след това; че има нарушение на правата на българите край Вардар; че има публични атаки срещу граждани, декларирали своята българска идентичност; че България, а не Северна Македония погазва Договора от 2017-а. И че домакините са готови да започнат да променят тези наслоения сред гражданството.

Как ще избяга от този капан Петков?

– Пак с предложения за икономическо сътрудничество.

Ще извади министър-председателят старата идея за откриване на авиолиния София-Скопие, от която две правителства в годините на прехода се отказаха, защото не е рентабилна и ако искаме да я има, държавата трябва да я дотира. И понеже премиерът ни е с подчертано бизнессъзнание, трябва да каже откъде ще вземе пари за един проект, който няма да върне инвестицията си.

– И пак за направата на прословутия Коридор № 8, който виси вече 30 години като „камък на шия“ между София и Скопие. Магистралата е необходима, но колкото повече времето минава, се вижда, че Северна Македония няма вопиюща нужда от това трасе. Защото историческата насока на нейната търговия е към долината на река Морава в Белград и оттам към Централна Европа, и на юг – към Солун. Какво ще ги накара макеонците да се юрнат 640 км към Бургас, след като до Солун са само 240 км, а оттам се отварят към цяла Европа и Средиземноморието, докато от Бургас опират в Босфора и Дарданелите. Не Черно, а Егейско море е векторът на Северна Македония за Европа. И именно затова досега властите в Скопие не си даваха зор за строежа на коридор №8, въпреки огромните възможности за европейско финансиране на проекта. През годините, докато бе част от Югославия, в Македония се развиваха добрите пътища към Сърбия, които днес съвпадат с трасето на Коридор 10, за сметка на тези към България. Затова и трафикът Македония – Сърбия е двойно по-голям в сравнение с този към България и София няма ресурсите да промени това, въпреки членството си в ЕС.

Да, двамата премиери ще се заглавичкат да чертаят въздушната линия София-Скопие или трасето по Коридор № 8, но няма да посмеят да започнат да решават основните проблеми между двете държави и двете общества, от които Петков неистово бяга, а пък Ковачевски непрекъснато подчертава. И това ще бъде неуспех.

Защото не проектите по въздух и земя ще вдигнат ветото. Неговите проекции са в отстояване на общата идентичност и признаването на общия корен на двата народа, а това сега няма бъде сложено на масата в Скопие.

– Очакванията са решаването на тези проблеми да се остави на петте съвместни работни групи, които ще се създадат в съответствие с Договора и с решението на КСНС – за икономика, туризъм, култура, образование, история.

Но ще гарантира ли премиерът Ковачевски, че тези комисии няма да имат съдбата на досешната двустранна Историческа комисия, която от година и половина е затънала на Средновековието?

Петков ще настоява ли пред колегата си за такива реформи в общественото настроение в РСМ, че то наистина да отговаря на Копенхагенските критерии за членство в ЕС?

Ще покаже ли новата власт в Скопие желание и воля да затвори фабриката за омраза и да започне да работи по процесите, които трябва да свържат двете държави?

И най-важното – ще има ли промяна в образователната система на РСМ в областта на историята, така че да се изчистят учебниците, пропити с антибългаризъм?

Ако слушаме изказванията на Ковачевски от последните дни, можем да бъдем по-скоро песимисти, че ще има дълбока, съществена, генерална промята в поведението на новото правителство в Скопие към България и към двустранните отношения. Още повече, че всичко това, което ние искаме, означава за тях огромни усилия, ресурс и време, което те нямат. А и те не показват, че горят от желание точно за такива преговори.

Историята е на историците, на нас ни трябват проекти за бъдещето – каза днес Ковачевски. Само че икономическите интереси не висят във въздуха, те са тясно свързани с национални, стратегически, културни интереси и са отражение на дълбоки обществени наслоявания. За да започне да се гради доверие, трябва да има промяна в съзнанието, а за това никой не говори.

Кирил Петков отива на крака в една страна, където обществото в продължение на десетилетия е облъчвано с невярна информация по отношение на България. Мантрата, че ние искаме да унищожим македонската идентичност до такава степен е пропита в кръвоносната система на РСМ, че самият Ковачевски само това повтаря. А ако премиерът не е убеден, че това не отговаря на истината, как да бъде убеден обикновеният гражданин на РСМ?

Провокация към България е и поведението на президента Пендаровски, който до преди няколко дни беше решил да приеме сепаратистката ОМО „Илинден-Пирин“.

Провокация към нас е и тезата на председателя на ВМРО-ДПМНЕ Мицковски, който в навечерието на посещението на Петков отново заяви, че Македония никога няма да се откаже да подкрепя македонско малцинство в България.

Ще парира ли Петков тези антибългарски настроения, които не отговарят на европейските принципи за добросъседство, при срещите си с Пендаровски и Мицковски?

Икономическите проекти няма и не могат да бъдат спасението в тази визита, ако доверието не се изгради на тази база.

Кирил Петков трябва ясно на дефинира и да изговори българската позиция и червените линии, от които няма да отстъпим. Въпреки натиска на Брюксел, Париж и Вашингтон. Нито Макрон, нито Херо Мустафа могат да накарат българското общество да предаде своята история и героично минало.

Стратегическата евроцел на Скопие минава през верните тактически стъпки, които трябва да извървят властите у нас и в РС Македония. Ако имат воля, мъдрост и разум. Защото в ЕС ние трябва имаме истински партньор, а не прикрит враг. Ако това не се случи, то приказките за ново начало в българо-македонските отношения ще бъдат само куха фраза, която бързо ще се изтърка като клише без съдържание

И фанфарите в Скопие могат да се превърнат в освиркване в София.

http://epicenter.bg/