Велизар Енчев: Заради Македония – САЩ, ЕС и Русия искат да се отречем от историята си!

Не за първи път Западът и Русия имат обща политика към България, особено когато става дума за „македонския въпрос“. Дори по време на „Студената война“ Западът и Русия имаха идентична позиция по въпроса, като най-парадоксална бе съветската гледна точка, подкрепяща Белград и Скопие по рецептата на Коминтерна за „тракийска, мизийска и македонска нации“…

Тези дни България попадна в „Бермудския триъгълник“ на САЩ, ЕС и Русия и нищо чудно националната ни кауза отново да бъде потопена, след като и трите велики сили искат едно от нас – да се откажем от българското културно-историческо наследство в Македония и пуснем Скопие в Европейския съюз, както преди четири години пуснахме македонистите в НАТО.

Похвално е поведението на президента Румен Радев на вчерашната среща на върха в Брюксел, където даде отпор на европейския натиск в полза на Скопие. Той посочи, че всяко възможно решение за започване на преговори за членство в ЕС от Северна Македония ще бъде внимателно анализирано и съпоставено с Декларацията на българския парламент и Рамковата позиция на страната ни по разширяването на Европейския съюз и Процеса на стабилизиране и асоцииране от октомври 2019 г.

Но в негови изявления след срещата долавяме нотки на възможен компромис със Скопие. Което е сигнал за възможно отстъпление, разбира се облечено в изящни слова за европейска солидарност. В същото време Радев поясни, че всяко споразумение за евробъдещето на Скопие неизбежно минава през София.

За съжаление Европейската комисия е на страната на Скопие. Тук водеща роля имат македонските лобисти Хърватия, Словакия, Словения, Чехия, Полша – все славянски народи, отдавна облъчени от македонистката пропаганда с катедрите по „Македонистика“ още от времето на социализма. Вината е и на нашата дипломация, която в последните 30 години не направи почти нищо, за да противодейства на македонизма в славянските страни.

Изключение бе Република Хърватия, където в периода 1997-2002 г., с помощта на президента Туджман и Католическата църква, положих неимоверни усилия като посланик в битката с македонизма. Но посланиците след мен не продължиха тази дейност. За да не дразнят Брюксел и Вашингтон.

САЩ вече ни уведомиха за позицията си по въпроса – както чрез висши служители на Държавния департамент, така и чрез американския посланик в Скопие Кейт Мари Бърнс. Тя е еднозначна и не подлежи на обсъждане: Република Северна Македония трябва час по-скоро да влезе в ЕС!

От уважение към домакините в София посланик Херо Мустафа пази мълчание по „македонския въпрос“, което е утешителна новина.

И докато президентът и служебното правителство отбиват македонистката офанзива на Запада, от Русия дойде удар в гърба.

На 24 май руското посолство в Скопие публикува в „Туитър“ това съобщение: „Поздравяваме братския македонски народ за деня на Светите Кирил и Методий, който се чества като национален празник. Днес и в Русия е тържествен ден – Денят на славянската грамотност, а писмеността дойде при нас от македонската земя…“

Руската дипломатическа мисия всъщност цитира изявление на руския президент Владимир Путин от 2017 година, предизвикало буря от критични реакции в България.

Ще го кажа направо – антибългарската позиция на руския посланик в Скопие е храна за родните русофоби и горчив залък за русофилите.

Дали руското посолство в Скопие съзнава каква пропаст дълбае между София и Москва? И нима Кремъл има интерес от русофобска вълна в България?

Не повтаря ли Путин балканската политика на Горбачов, който през 1988 г. адвокатстваше на македонизма и симпатизираше на Слободан Милошевич (на което се противопостави със серия от активни мероприятия резидентурата на българското разузнаване в Белград)…

За да подслади горчивината от руското посолство в Скопие, новият руски посланик в София Елеонора Митрофанова излезе с поздравление към българския народ, в което четем стоплящи всяко българско сърце думи:

„Учениците на Кирил и Методий – Климент и Наум Охридски, Йоан Екзарх, Константин Преславски, Черноризец Храбър продължават делото на светите братя. Преславската и Охридската книжовни школи са били едни от най-важните центрове на писменост, литература, култура не само на Първото Българско царство, но и на целия славянски свят. Скъпи приятели, извън всякакво съмнение е ролята на България във формирането и разпространението на славянската писменост, език и култура, тя е безценна и неоспорима. Прочутият руски учен Дмитрий Лихачов пишеше: „България е дала на източните славяни висшия слой на езика, полюса на духовността“, обогатил нашия език, вдъхнал му нравствената сила и способност да възвисява мислите, понятията и представите…“

С тези две противоречащи си позиции Русия задоволява както Скопие, така и София. Но дали е задоволена историческата истина?

Остават четири седмици до ключовата среща на Европейския съвет в Брюксел, на която трябва да бъдат одобрени преговорните рамки със Северна Македония и Албания.

Ако Скопие не приеме българските условия, с които признаваме македонската национална идентичност, но след 1945 година, българското вето трябва да блокира пътя на Скопие към ЕС.

Ако македонската страна откаже да редактира учебниците по история, продължи да присвоява българското наследство и не спре антибългарската пропаганда, българското вето е просто задължително.

До този момент премиерът Заев и президентът Пендаровски не само не дават знак, че ще преосмислят позицията си, но продължават агресивната кампания, публично извивайки ръцете на президента Радев и служебния премиер.

Засега неофициални съюзници на България по „македонския въпрос“ са Франция и Нидерландия, резервирани към разширяването на ЕС в този момент, а и към кандидатурите на Скопие и Тирана. Но това е малка утеха за нас, защото французите и холандците разчитат на българското вето и не дават сигнали, че ще ни подкрепят.

Въпросът е дали президентът ще остане верен на досегашната си политика и на 22 юни ще каже НЕ на Европейския съюз и САЩ, за да защити българския интерес.

Българският президент играе на ръба на бръснача. От едната му страна са адвокатите на македонизма в Брюксел и Вашингтон, от другата – българската кауза, подкрепена от солидни исторически аргументи.

Радев знае, че Европейският съюз не е Съветският съюз, а НАТО не е Варшавският договор, сиреч не ни заплашва нито политически диктат, нито военна интервенция, вдигнем ли „червен картон“ на Скопие.

А и не може да не си дава сметка, че отстъпка от служебното правителство ще застраши преизбирането му за втори мандат.

Не мога да избягам от сравнението с Гърция, която почти три десетилетия блокираше членството на Скопие в НАТО и ЕС. Не си спомням САЩ или западноевропейска страна да са оказвали такъв натиск върху Атина заради „македонския въпрос“, какъвто сега оказват върху София.

И едва след Преспанския договор (17 юни 2018 г.) Гърция вдигна ветото, но след като Скопие се отказа от т.нар. антиквизация на македонската история и прие всички искания на гръцката страна, вкл. за промени на името и македонската конституция.

България може да следва гръцкия пример. И трябва да се възползва от статута си на член на ЕС, имащ легитимното право да налага вето, когато брани своите интереси.

ВЕЛИЗАР ЕНЧЕВ
Доктор по международно право
Посланик на България в Хърватия (1997-2002)

http://epicenter.bg/