Вещерите се хранят от несигурността

Най-добрата основа за помирение между хората и народите е общото страдание

От хиляди години светът е зает да бяга от състоянието, в което се намира

Кога най-сетне тези в парламента (партиите, президентът, Посолството) ще скроят някакво правителство, че да решава проблемите с цените (заплатите, пенсиите, катастрофите, топлото)! Кога най-после ще мирясат руснаците (украинците, натовците, демократите, соросоидите, зелените, пембените), кога все пак ще настъпи мир! Със Сашко от Перник какво става, кажете!

Първата социална потребност на човека, най-тясно свързана с биологичните, е тази за сигурност. Извънредно рядко е задоволена в достатъчна за индивида и групите хора степен. Долавянето на несигурност неизбежно предизвиква стрес, а борбата и бягството са изходите от него. Същинската цел на живота е оцеляването, т. е. спокойствието след преодоляване на актуалните стресове.

Още през V в. пр. н. е. Хераклит открива, че „Човешката природа няма установена цел“, тъй като светът постоянно се променя. Така че целият свят е зает да бяга от състоянието, в което се намира. Преди него след великите мислители Лао Дзъ и Конфуций от VI в. пр. н. е. даоистите се учели да бягат от амбициите и умирането по лош начин, щом не може да се избяга от смъртта.

От песен на древните китайски воини: „Само старото дърво край селото знае, че аз съм случайно минаващ Безсмъртен“.

Влезе ли се веднъж в сблъсъка, в противодействието, във войната, единственият резултат ще е загуба на независимост и придобиване на несигурност. Победите са довреме. Успяващият в борбата сам се въвлича в състезателен начин на живот, пристрастява се и се обрича на постоянен стрес, на пренапрежение и „умиране по лош начин“.

Такава е съдбата и на империите: Римската, Османската, Британската, ето и САЩ вървят днес по този път, размахали от Теодор Рузвелт насам „Голямата тояга“.

Преди век страхът е обозначен като модният стрес. Емоция или чувство, основано върху минал отрицателен опит, имащ значима роля за оцеляването на човека и въобще на живите същества. Психоемоционално преживяване, което е своеобразната граница, червената линия, въображаемата стена която ни изпречват отвън или си поставяме сами.

Стресът още е и неспецифична реакция на тялото на всяко поставено пред него изискване за промяна. Ако не е ясно поставено, както е при несигурността за бъдещето, реакцията е силна, понякога бурна. Полезни в умерени дози, стресовете винаги са присъствали в хората и като неумерени.

През хилядолетията освобождаването от страховете е постигано най-често по два начина – чрез бягство от един страх към друг, изглежащ по сигурен или чрез също вроденото любопитство.

В това, което днес се нарича демокрация, създаването на впечатление се е превърнало в модерен кошмар. Страхът от осъждането на другите, дори да е незначителен, предизвиква отрицателни емоционални преживявания. Ето защо пиарът и рекламата са в основата на политиката, бизнеса, индустрията и дори религията.

Цивилизациите, изживяващи се заобиколени от враждебни сили и намерения са изобретили разни начини да фиксират хорското внимание върху някои опасности и да се заемат със защитата от тях. Властите обикновено оказват насилие с обяснянието, че така пазят обществата, облекчават страданията на хората и при възможност ги спасяват.

Крайно нужни са на властта страховете, често съвсем умишлено ги създават. Особено като превръщат случайните беди в постоянни кошмари. И ги сервират по няколко накуп. Дяволите, злите духове, тъмните сили не са единични, а по много! През XIII в. Във Ватикана симпозиум доказал, че на върха на една игла може да се съберат до 33 изчадия адови.

Една върху други ги камарят върху американците, европейците и където още достигнат страшните вирусни заболявания, крайно опасните авторитарни режими, прицелените в Земята космически камънаци и прочие ужасяващи бедствия. Полицията търси клетия Сашко от Перник по указания на екстрасенси, половината депутати и министри носят червени конци на китките срещу уроки.

Какви са плановете на Путин, терзаят се в столиците на Евросъюза и зад океаните. Той пък тези дни обясни: „На света предстоят най-опасните и непредсказуеми след ВСВ десет години“. Дали е намек, че не иде реч просто за геополитически сблъск, а за продължителна операция в Украйна, засягаща военните и икономическите ресурси на значимите световни политически фактори.

В контекста на фелдмаршала от XIX в. фон Молтке за войната, целяща главно пълния разгром на противника, а не само завземане на някаква територия. Колективният Запад не крие, че цели същото по отношение на Русия и Китай, дори е още по-мотивиран до степен на едновариантност.

Да, но има по-малко ефективи и особено време от тях. Нямат и военно решение. Санкциите не водят до очакваните вреди за двете страни – не са тежко изолирани, не се случват вътрешни бунтове в Москва и Пекин. От друга страна Москва не дава яснота за целите и хода на прословутия си план за СВО в Украйна. Защо се оттеглиха от Херсон, защо присъединиха 4 области към Русия?

Намерението да се затвори стара и отвори нова страница е голям проблем, защото се сблъсква със старите навици. Не става като преобуването или преобличането. Как да се променят мислите и чувствата за Орисията!

Римският астролог от I в. Манилий пише в „Астрономика“: „Краят зависи от началото, от Съдбата всеки получава способностите и характера, богатството, властта или беднотията… с молитви не се придобиват.“

Това убеждение може да се види и в наше време със значение дори за народите и държавите. Как бившите и сегашни империи да си се представят утре като малки и зависими! Вкоренено е чувството за повишена значимост у газещия в кално оризище китаец, у бедняка руснак или турчин, при потомъка на унищожители на няколко цивилизации британец, испанец, американец!
Орисани се имат държавите им да побеждават другите, да властват над народите и туй то! Да живеят в Градината си, а другите – в джунгла, както сподели наскоро испанецът Йосип Борел.

Много е трудно да се запази душевно равновесие във време на големи промени, кризи и неопределеност дори за близкото бъдеще. Несигурността храни вещери, провидци на бъдещето. Свърхестественото помага. В САЩ и Франция астролозите днес са повече от свещениците. 90% от населението там си знаят зодиакалния знак. В паранормалното вярват 70% от еколозите.

Първите хороскопи се откриват през 410 г. пр. н. е. Не са се интересували тогавашните звездобройци от дреболиите във всекидневието, а от бъдещите реколти и изходите от войните. Астрологията е оцеляла въпреки несигурните си и често объркани предсказания, въпреки осъждането от религиите, науката и властите.

Както днешните политолози, социолози, анализатори и публицисти, астролозите хем са се плашели от несигурността, хем са нямали увереност, че са постигнали сигурност. Затова им се струвало правилно да съчетават диренето на откровения по свои начини с други форми на предсказване като гадаене по животински вътрешности, шаманство, оракулство.

Винаги търсен е бил битпазарът за надежди, днес особено. Както пише Прорицателят на Уолстрийт Уилям Ган, милионерите не ползват астрология, правят го милиардерите.

А най-добрата основа за помирение и търпеливо съжителство между хората и народите е общото страдание. При него става възможно спогаждането на рационалните интереси и ирационалните претенции.

Автор: Д-р Илия Илиев

https://trud.bg/