ВИЕ НЕ СТЕ СЪВЕСТНИ ГРАЖДАНИ, ВИЕ СТЕ СЪУЧАСТНИЦИ В ПРЕСТЪПЛЕНИЕ

Вече ясно е очертана разделителната линия – между тези, които жадуват контрол над нас и много, много пари, техните лакеи и тези, за които човешкият закон и морала са по-важни от излиянията на министъра. Днес битката е между Светлината и Мрака, Доброто и Злото. И войните от двете страни са готови за битката.

Днес гледам опустели заведения. И ресторантьори, които са се примирили, че ще фалират, но не им стиска да нарушат една незаконносъобразна заповед на МЗ. Гледам големи мултинационални вериги, предлагащи залежали стоки на промоция за ваксинирани. Виждам озверели от властта си продавачки и охранители, готови да разкъсат тези, които не спазват правилата, измислени от МЗ. Виждам родители, които със сляпата вяра в науката, обричат децата си да бъдат опитни мишки.

Днес немислимото се случва. Озверели от разделението човеци от двете страни на разделителната линия губят всичко човешко в себе си в опит да убедят отстрещните, че те са правите. Всеки труп се превръща в оръжие, всяко изследване – в присъда, всяко изказване – в предателство. Взаимно се обвиняваме в престъпления към обществото и хората, без да осъзнаваме, че всъщност сме куклите, на които дърпат конците и някой друг се забавлява за наша сметка.

В това вълче време забравихме духовното и човешкото, отрекохме Бог, морал и милосърдие и се превърнахме в съучастници на злото. Злото, което ни разделя и унищожава. Някои забравиха, че Бог ни е дал свободата да избираме. И тези, които са християни, се страхуват само от Бог, а не от сътвореното от човека. Нормално е всеки да се грижи за здравето си, но без да изпада в истерия при всяка хрема и настинка. Нормално е всеки да иска другите да не го заразяват, но не е нормално да принуждава другите да приемат неговия избор за начин на живот. Нормално е всеки да се страхува от болести и смърт, но не е нормално този страх да управлява живота ни.

Спомнете си човешкото. Спомнете си усмивките на децата отпреди тази истерия, която сътвориха тези отгоре. Спомнете си как се прегръщахте с приятели и всеки можеше да види усмивката Ви. Спомнете си, когато бяхте болни и беше допустимо да отидете при лекар. Спомнете си времето, когато постъпването в болница не беше присъда. Спомнете си времето, когато, за да се разхождате, работите и живеете, не ви беше необходим Ariernachweis, получен в резултат на участието Ви в опитите на медицинския фашизъм.

Спомнете си, че сте хора! Спомнете си свободата! Спомнете си усмивката на детето си! А сега се огледайте. Това ли е светът, който искате да остане и в бъдеще. Или искате свят, в който свободата надделява над страха, който убива. И свят, в който децата Ви отиват с радост, а не с ужас на училище. И свят, В КОЙТО ДА СТЕ СВОБОДНИ!

Елена Гунчева