Вие сте на работа от сряда насам – на една и съща „смяна“. Ще си я довършите така, че да не бъде нарушена конституцията, ако ще да спите по коридорите

Според конституцията народните представители са здължени да изберат председател на Народното Събрание на първото си заседание.

Тъй като тези от 48-то не успяха да направят това, за да не бъде нарушавана конституцията вече трети ден подред ще се води първото заседание. Предишните два дена бе давана „почивка“ от 16 часа до сутринта на следващия ден, за да си ходят депутати вкъщи, но се води де факто същото заседание – първото. Първият работен ден още не е приключил от сряда насам, тъй като би било нарушение на конституцията да приключи без избран председател.

Искам да попитам всички нас, които сме им работодатели:

Защо, тогава, депутатите се прибират по домовете си? Защо не седят там – в Народното Събрание, и не спят ако трябва по коридорите и банките, докато не си свършат работата? Защо си позволяват да си ходят по домовете по време на работа? Защо им разрешаваме, като работата не е свършена?

Помните ли, когато хартиените бюлетини се брояха в Арена Армеец? Хората нямаха право да се приберат и да си легнат, докато не свършат работата, защото от това зависеше политическата ни система. Никой не ги пускаше в 16 часова „почивка“ до сутринта, за да си легнат вкъщи. Спяха по седалките на залата.

Същото се случва с много други професии, в които на хората нерядко им се налага да работят извънредно или да спят на работа. Случва се в МВР, случва се в армията, случва се сред спасителите, а особено често се случва в болниците. Като има да се свърши работа – ще се свърши, ако ще и това да означава 24 часа на крак и спане по коридорите.

В момента тъкмо в такава ситуацията са депутатите. За първи път от 32 години. Цялата политическа система на държавата е парализирана от тяхната невъзможност да си изберат председател, но вече втори ден най-нагло си дават 16 часови „почивки“ по време на несвършилия им по конституция първи работен ден, за да отидат вечер на ресторантче, да си видят семействата и да си легнат вкъщи. Това е лукс, който други професии не получават, макар от тях да не зависи цялото държавно устройство.

Ами не, това е свинщина и безочие. Както карахте хората да спят по седалките на Арена Армеец; както медицинските сестри спят по коридорите на болниците и както лекари понякога стоят 24 или дори 32 часа на крак в една смяна – така И ВИЕ ЩЕ СЕДИТЕ в сградата на Парламента, докато не закриете съобразно с конситутицията първото си редовно заседание. Може би тъкмо това преживяване е нужно, за да ви мотивира да прекратите този цирк и да си свършите работата.

Два пъти вече се подигравате с цялото общество, гласувайки си бутафорната 16 часова почивка. 16 часа почивка! Кой и къде има право на подобно нещо? В кой бранш? В коя институция или учреждение? Къде някой може да си излезе в 16 часа почивка, да се прибере, и това да му се зачислява като част от работния ден? Никой. Никъде.

Значи и вие не трябва да имате право на това. Ние сме вашите работодатели и не сме съгласни да ви даваме подобна почивка по средата на работния ви ден. Вие сте на работа от сряда насам – на една и съща „смяна“. Ще си я довършите така, че да не бъде нарушена конституцията, ако ще да спите по коридорите. Излезете ли и днес в подобна „почивка“, при това този път до понеделник, ще бъдат прекрачени всякакви граници на търпимото, на допустимото, на нормалното. Отвъд това вече всякакъв гняв на народа – вашият работодател, ще е оправдан и допустим. Не казвайте, че никой не ви е предупредил.

Кристиан Щкварек