Вижте, има едни несъвместими неща

Вижте, има едни несъвместими неща. Например, несъвместимо е да не харесваш Путин и в същото време да обожаваш путиновата олигархия, която ти купува малоумно скъпите луксозни брандове и прави дебелите сметки в Сен Тропе, Монако и швейцарските курорти.

Несъвместимо е да се дереш с пълно гърло какъв диктатор е Владимир Владимирович, докато стискаш палци някой милиардер от обкръжението му да брои яките пачки за турбо-надценения ти лондонски или парижки апартамент.

Несъвместимо е също така да изразяваш тревожност от нарастващото руско влияние, но и да нямаш проблем да изпереш някоя и друга руска кинта.

За съжаление, в последното десетилетие, че и повече, подобни несъвместимости се превърнаха в норма. И тези несъвместимости не засягат само сложните отношение „ЕС-Русия“, те се разпростряха като метастази на всички нива в Съюза ни. Ето, аз например познавам човек, който здравата плюе Бойко Борисов и в същото време бръмчеше на държавни поръчки по времето на Бойко Борисов. Несъвместимост.

Лицемерието се оказа една много добра маска, а говоренето за ценности се оказа изкусен грим, които много майсторски прикриваха тeзи несъвместимости.

Това време свърши. И то свърши днес. Тази война е ужас за Украйна и урок за всички нас. Не може едновременно да си морален и алчен, не може да си както от едните, така и от другите, не може под светлината на прожекторите да говориш за ценности, а в тъмното да проявяваш безпринципност.

Принципите и ценностите не са коктейлни теми. Принципите и ценностите са нещо, което се отстоява всеки ден и обикновено струва скъпо.

Актуалните събития не предполагат запазване на позата на широк разкрач. Защото, колкото и да е сложно всичко, накрая винаги опира до прости отговори на сложните въпроси.

И всички ние трябва да сме категорично срещу агресора. И срещу хората му, и срещу парите му, и срещу олигарсите му, и срещу каквото има там, свързано с него.

Вече няма време и възможности за несъвместимости. Това време си отиде. Днес.

Мартин Димитров