Виртуалната война

Отношенията между Запада и Русия са близо до точката на замръзване. Най-голямото многостранно експулсиране на дипломати в историята идва в момент на рязък спад в доверието ни към елитите, институциите, цели професии и съсловия. Фактът, че всеки започна да възприема себе си като съдник, убива общата посока на обществата ни и ги превърна в разделени общности от единици, които вместо навън и на глас, изразяват несъгласието си вътре и чрез текст.

На този фон международните отношения също се радикализираха. Ако приемем логиката, че политическите кампании залагат на крайните емоции, достигащи до съзнанието ни по виртуални магистрали, тези, които идват на власт са длъжни да предприемат крайни действия, за да оцелеят в света на крясъци.

Светът отдавна навлезе в Първата виртуална световна война, която става толкова масирана, че трябва да променим спешно мисленето си, за да избегнем последващ глобален военен конфликт.

Може да ви звучи преувеличено и доста странно, но спешно трябва да си върнем човечността. Да разговаряме повече, да се слушаме повече и да мислим за стойността на всичко, което изричаме. Това вечно лепене на етикети, присъди, заклеймявания и крайно отричане на чуждото мнение трябва да остане в миналото, ако искаме да стигнем до момента, в който „уважавам те“ и „обичам те“, „вярвам ти“ или „не ти вярвам“ да имат същата стойност.

Ако ви прави впечатление, голяма част не само от българското общество, се чувства объркана. И в Русия е същото. В Съединените щати и Великобритания също. Между нас, по-младите и възрастните, зее такава пропаст, че сякаш сме от различни епохи. В цели региони на света образованите и работещите са обречени на все по-слабо политическо представителство. Те са нарочени и игнорирани, защото в океана от думи, техните са изречени с най-слаб глас и заглъхват сред общите викове.

Например в момента британците твърдят, че разполагат с реални доказателства, че Русия е извършила покушение с химическо оръжие на чужда територия. Доказателствата обаче все още не са публични. От друга страна руската икономика се влошава с бързи темпове, но руснаците се мобилизират около своя президент, чувствайки се като жертви на чуждестранен заговор. Така мислят те. Къде е истината? Трябва да видим доказателствата, за да преценим и то наистина скоро.

Защото помним липсващите оръжия за масово поразяване, които администрацията на Джордж Буш използва като повод за войната в Ирак, започнала преди 15 години и 11 дни. Оказа се, че такива оръжия просто няма, но това не спря американците, британците и водената от тях коалиция да навлезе в Ирак и да свали режима на Саддам Хюсейн.

След като вече има такъв прецедент, обективността изисква да изчакаме в преценките си и позициите си, защото тази тема вече не е виртуална. Тя е абсолютно реална и много тревожна за бъдещето не само на нашия регион.

Да, трябва да върнем човечността си, но това минава през връщането на способността ни да мислим без да се подаваме на емоции. Затова, ограничете „Фейсбук“ поне за малко. Не ставайте войник или жертва във виртуалната война. Ще видите, че не е толкова трудно

Светослав Иванов

виртуална война

http://btvnovinite.bg