ВИРУСЪТ Е ВЪТРЕ В НАС. ПРИКАЗКА ЗА НЕДОСЕГАЕМАТА БУХАЛКА

Специализираната прокуратура разпространи в публичното пространство СРС – подслушан телефонен разговор между обвиняемия Божков и главните свидетели по делото срещу него братя Найденови него с уговорката, че се предполага, че именно това са гласовете на записаните.

Без да съм юрист и с минималните правни познания които имам знам, че с това си действие прокуратурата нарушава закона, защо СРС е следствена тайна и, ако то се разгласява, затова би трябвало да има съдебна, а не прокурорска санкция.

В разговора се споменават проценти, дялове, плащания, разплащания, някакви мистериозни убийци, които трябва да бъдат разкарани от от тоя, който ги е докарал и прочие щуротии. На мен Божков не ми е никакъв – не го познавам, нито го обвинявам, нито го оправдавам. Но той не е тук и не може нито да потвърди, нито да отрече истинността на СРС. А това прави играта неравнопоставена и извиква предположения, за някакъв заговор.
Тази дивотия не е прецедент.

И друг път държавното обвинение си е позволявало своеволия и безчинства. Разбира се, последствия няма. Което означава, че прокуртурата не познава закона и не желае да го научи, а съдът се прави на ни чул, ни видял. Обществото и то обръгна на нахалитета на обвинението и така оставя бухалката на прокура да вилнее ненаказана и недосегаема за правилата и закона.

В същото време публиката се влнува от някакъв невидим вирус – поредната епидемична и пандемична истерия, придружена от необходимата паника, които позволяват на примитивните ни управници да ни манипулират и да ни плашат, че ако те не се погрижат за нас, ще погинем до крак. Епидемичните и пандемични вируси идват и си отиват, но вирусът, който ни яде отвътре остава и той се нарича Корона на беззаконието.

Любо Кольовски

loading...