ВИСОКО, ВИСОКО, ВИСОКО

Днес по стената ми прескачат две имена. Двама души, с които се запознах по едно и също време, на едно и също място, преди няколко десетилетия. Днес те са героите на две интервюта, от вчера. В едното говори изпитата от славата, измъчена икона на Слави, пред която мнозина отправят отчаяните си молби за промяна на живота им. В другото – човечният и скромен, винаги леко тъжен в усмивката си Зуек, който с десетилетия разсмива онези същите, които се молят пред иконата на първия.

Когато бяха заедно, двамата бяха комично различни, някак първично – заради ръста си. Единият беше дълъг, гръмогласен, не особено пластичен и все още съвсем нестраховит, а другият беше дребен – с мимики и движения на неописуемо смешни пружини. Годините ги разделиха. Единият се превърна в шоу-звяр, напълни се с мускули, татуси, страх и слава. Другият влизаше в множество роли – обикаляше сцени, екрани, трупаше любов и възхита.

Вчера единият от тях публично заяви, че си е тръгнал окончателно. Не просто от екрана и сцената ни. Не просто от славата си, от добрите хонорари. Тръгнал си е от земята ни. Не защото не ни харесва, а защото има малък син, за когото трябва да се погрижи. Да му даде шанс да расте в държава, в която има правила.

Осъзнавате ли колко страшно е това? Когато от тук бягат неудачниците, си казваме, че те са просто слабаци, че са се предали. Когато пък бягат младите – си казваме, че те просто са наивници, че летят в небето. Когато от тук бягат богаташите, просто ги попържаме и забравяме. Наритваме и едните, и другите. После продължаваме да си живуркаме тук. Някак.

Само че Зуека не е неудачник, не е истински богаташ, нито е млад.

Когато преди време ми сподели, че ще се маха, точно бях взел в ръцете си една от безценните картини, които избухват изпод пръстите му. Зуека не е от тихите таланти, които искат да се крият в ъгъла на живота. Рисува както играе и на сцената – с енергия, пламък и крясък. Но изкуството му не го прави далечна икона. Напротив, приближава го до нас, простосмъртните, които докосват директно душата му. Безстрашна, оголена, на показ.

Сега гледам вкъщи картината на Зуека. После се сещам за Дългия. И си мисля, че вече не съм сигурен кой от двамата е по-висок. Наистина

Радослав Бимбалов