ВЛИЗА ШЕФЪТ НА ВЪРХОВНИЯ ГЛАВНОКОМАНДВАЩ. МИРНО! И НЕ Е ДЕСИ ТОЗИ ПЪТ…

С посещението на Чичо Том в униформа тези дни ще може да проверим нещо интересно. Дали нашите натовски генерали вече са принудени и на ритуално покорство. Например минава Чичо Том край тях и излайва:
– Здравейте, български натовски генерали!
И те в един глас:
– Здраве желаем, господин генерал!… – Както генерали към генерал. И продължават да си мърморят под носа. – То, ние не сме много добре със здравето, ама…
Което Чичо Том разсеяно подминава.

Ще се изясни и друго важно. Кой е по-високо в йерархията. Българският президент или американският военен министър. Българският президент може да е държавен глава, но на държава, в която американците влизат без визи, а българите в САЩ – не! Българският президент може да е Върховен главнокомандващ, но е върховен главнокомандващ на 14 самолета, девет от които не работят. Българският президент може да е генерал от НАТО, но е просто ефрейтор в сравнение с военния министър и генерал на най-могъщата държава в света, която ни е съюзник по някои стечения на обстоятелствата.

Та, налягайте парцалите пред Чичо Том да не вземете да го ядосате нещо, господа генерали. Субординация се нарича това. За политиците – Синергия.

А на практика единствено достойният въпрос към военния министър Остин просто е: „Къде са самолетите НИ, копеле?“ Но…., знам, знам.

Stepan Polyakov