Влязохме в ЕС най-бедни, болни и умиращи и след 16 години отново сме най-бедни, най-болни, най-умиращи

Гледайки последния Референдум по БНТ, набързичко си направих един анализ на последната предизборна кампания. Сравних я с много други, които съм преживяла, които сме преживели, с последните три. Тази кампания беше постна или по-точно беше като едновремешния заместител на месото.

Помните ли, че се продаваха в пакети едни заместители на месото и каймата. Бяха от соя. На вид горе-долу го докарваха, на вкус – по-малко. Такива бяха годините, налагаше се и с това да се храним. Но имахме надежда, че нещата ще се подобрят. Е, подобриха се, но не съвсем. Влязохме в ЕС най-бедни, болни и умиращи и след 16 години отново сме най-бедни, най-болни, най-умиращи.

България не е пред демографска катастрофа, тя е в предкоматозно състояние по о тношение на демографията. Но за това аз не чух да се говори в тази постна кампания, на която ще се върна отново.

Та, тази кампания ни представи едни отегчени от играта „ние ги лъжем, че ще ги „оправим“, те се правят, че ни вярват“, „политици“. Толкова им е омръзнало, че даже не си правят труда да ни метнат някое ново обещание, което да звучи примамливо и ние като шарани да се хванем за него. Да, не си правят труда, защото знаят, че с пет или с петдесет хиляди гласа все ще влязат в така мечтания от тях Парламент. Т.е. избирателната активност няма никакво значение. Те се виждат едни други, дано си дават сметка, че не стават, но не им пука.

Ако партиите ги интересуваше какво слагат на политическата сергия, щяха ли да ни представят толкова много посредственост и интелектуална семплост, стъпила като горд исполин на раменете на стигащо до висините самочувствие. То, уви, е просто един балон, който с правилни въпроси от упражняващите журналистическата професия, ще се пукне от раз. Но, въпроси от такъв вид няма. Те и журналистите са доста отегчени. Вече не им пука, че трябва да повтарят това в слушалката, нямат съпротивителни сили и я карат по инерция.

Изобщо ние сме държавата, дето я кара по инерция. И така от избори на избори.
Тези дни пътувах доста по държавата и навсякъде имаше белези на тази постна кампания. Билбордове с лица, омръзнали на всички ни до втръсване, някакви шатрички, в които разни младежи раздават хартия, дето и да си увиеш сиренето не става. Защо унищожават амазонските гори за глупави листовки, които носят НУЛА информация и от които ни гледат отново тези втръснали лица. Та повечето от тях са „опитни парламентаристи“ с десетилетия стаж по банките в Народното събрание. И какво направиха за тези десетилетия, освен че си построиха ВЕЦ-ове и хотели, че уредиха родата по разни благи държавни службички и си оправиха имотното състояние до девето коляно. Какво? И как не ги е срам да ни се появяват отново, да ни лъжат нагло и безцеремонно. Ей, набедени за политици, вие срама нямате ли, страх от Господа нямате ли?

Лидери били на партии. А те са просто едни началници на бизнесгрупировки, някои с характеристики на ОПГ. Помните ли какво стана миналата година след юлските избори. Разхвърчаха се едни оставки, а после тихомълком или не толкова тихом същите лица отново цъфнаха като „лидери“. Единствено Красимир Каракачанов удържа на думата си и вече не е начело на партията. Другите трима бяха помолени със сълзи в очите да останат. И те, понеже са чувствителни души, не оставиха своите подопечни членове на партиите да страдат и отново поеха кръста, които всъщност никога не са искали да оставят. Щото той е тежък, но все пак е бутафорен. А благините покрай него са си съвсем истински. Една от тях е гарантирано място в Парламента. За целта „водят“ листи в два района. Ако не стане на едното място, на другото ще върже. Как да се откажат от туй пусто тежко депутатство.

Тази вечер ги гледам в Референдум петима добре облечени мъже, със скъпи костюНчета, се правят, че „дебатират“, тук-таме и по някоя остра репличка ще си разменят. Но си знаят, че отново ще търкат банките, че заплатката, която е повече от прилична, се актуализира на всеки три месеца и то все нагоре. И точно тези мъжки типеси се кълват нежно на тема цена на газа. Ама то нямало значение на каква цена, важното е, че има газ.

Сладури, да ви кажа, че за мен и хората като мен, дето ни викате обикновени, цената има значение. Огромно значение. И искаме тя да е най-ниска. Защото нашите заплати и доходи не рипат като вашите на всеки три месеца, на нас ни се обяснява, че трябва публичните разходи да се свият. Разбрахте ли ме, убавци. И не ни обяснявайте, че сте се целеустремили към Парламента с мисъл за нас – електората. Не, не сте.

Кандидатите за народна любов са точно 5333 /по данни на ЦИК/, т.е. 22,22 души за едно място. Ма голям мерак за работа, бре. Я да ви бяха заплатите колкото средната на средностатистически български лекар, пък да видим щеше ли да е такъв напънът.

Тези дни разгледах няколко десетки официални биографии от тези 5333 мераклии за народна любов и повече от прилична заплата. Потресох се от „завършил УНСС “ примерно, ама какво точно няма данни. След това „управлявал международни проекти“, какви не пише. В много биографии липсват цели десетилетия. Има кандидат, който е създал група за легализация на марихуаната. Не ЗА медицинската марихуана, а просто за марихуаната, защото било много пичовско да си пафкаш. Има и други такива „удари“ по листите. Че положението е нЕма ора, е ясно. Но чак пък толкова.

В миналия парламент имаше един младеж от ПП, който беше студент в шести курс медицина. Каква ЕКСПЕРТИЗА точно е имал, не разбрах. Може би как се преписва на изпит. Не, уважаеми „политици“, така политика не се прави. Кадровият ви подбор е слаб, некадърен и това личи в „продукцията“, излизаща от законодателния орган. Зная, че на вас не ви пука, но за нас е важно. И бъдете сигурни, че няма да е все така. За целта всеки от нас трябва да гласува. Няма друг начин, освен гласуване. Гражданската активност е важна. Аз съм направила своя избор и той е за един честен човек, с ярка лична биография, до момента не е участвал в избори.

Познавам този човек лично и затова избрах именно него.
Хора, ползвайте преференциите, това е начин да изпратим нови хора, които познаваме лично и в чиято почтеност са сигурни. Те не водят листи на нито една партия. Първите места са запазени за тези, които ни доведоха до този хал и пак искат да са до кацата с меда. За такива хора българският народ си има поговорка
„Ни срам, ни очи“

Във връзка с последното, написано от мен, се сетих и за една европейска женица, която просто ей така, за да открие един конектор, случайно съвпадащ с деня за размисъл, ще дойде да ни уважи, или пък да нареди нещо някому, защото тя това го може – да размахва пръстче и да заплашва иносказателно. Та, отново „Ни срам, ни очи“.

Цветеслава Гълъбова