ВМЕСТО ДА МИ ИЗПИШАТ ВЕЖДИТЕ, МИ ИЗБОДОХА ОЧИТЕ /според някои обратното/

ВМЕСТО ДА МИ ИЗПИШАТ ВЕЖДИТЕ, МИ ИЗБОДОХА ОЧИТЕ /според някои обратното/

Звъни се, на служебния телефон в работата(голямо учреждение, в което много се държи на етиката и етикета):

Аз: Ало, шефе, за ведомостите ли? Почти съм готова, тук само последна проверчица и ти ги качвам.

Шефа: Остави ти ведомостите, Коемджиева, ами ми кажи какви са тея пратки от тебе?

Аз, недоумяващо: Пратки ли? Какви пратки?

Шефа: Значи, това, че е казано, че тук може да ви доставят пратките, не значи че трябва да се прекалява. Хубаво, Дванайсе кила храна за котки мъкна оня ден по стълбите. Хубаво, новите стопове за Опела и те тука, ама вече прекаляваш.

Аз,притеснено почвам да прехвърлям в ума си какви доставки чакам и освен едно по-секси бельо за Свети Валентин, което се забави и един тиган на промоция, нищо друго не изплува в ума ми. И тогава се сещам. Започват да ме заливат топли вълни,изпотявам се и ми прилошава: Ох, за препарата за хемороиди ли, шефе? Не, не той не е за мене, ами той се ползва при малките котета като им се възпали дупето.

Шефа, повишавайки тон: Коемджиева, не се прави на интересна. Тук има цяла кутия с презервативи за теб!

Аз, тотално неадекватна вече: Кутия? Презервативи? За мееен?

Шефа: Да, за теб. Получател: Х. К.

Аз: Ама, шефе, трябва да е станала грешка. Аз не съм поръчвала презервативи. Аз дори не правя… аз… аз нямам нужда от такива неща. Това трябва да е шега. Пише ли кой ги изпраща?

Шефа: Пише, пише. Е***** Ч******

Аз, в ступор: Е, са вече я смазах!!

Шефа: Е, значи са за тебе, щом знаеш от кого са.

Аз: Не съм поръчвала никакви презервативи. Тази жена ще ме побърка.

Шефа: Чакай малко сега. Дай отначало. Коя жена и какво става тук, защото взе да ми писва вече, Коемджиева.

Аз, със световъртеж и пред припадък:
Баба ми.

Шефа: Ама защо не каза така отначало бе, Коемджиева. Ми тя баба ти за тебе се грижи. Аз си помислих, че тук вече на публичен дом сте го ударили.

Аз: Не. Аз не знаех. Не съм искала. Аз не правя…тоест, нямам нужда. Някаква грешка е това.

И започвам да прехвърлям кадри в главата си как бавно и мъчително…тя пък е възрастна и не върви…как просто ще я навра в кучи гъз.

Шефа: Ама все пак по-секретно другия път, Коемджиева. Какво е това “презервативи 20 броя за Х. Коемджиева;да се достави преди Свети Валентин и със здраве да си ги ползва”. Та чак и поздравителен адрес. Не знам какви си ги вършила на Свети Валентин, твоя си работа, но все пак това е работното ти място и се съобразявай.

Аз, нещо средно между хлипане и истерия: Отказвам да приема пратката. Няма да се излагам тука.

Шефа: А, отказваш. То вече целия ****(работното ми място, около само 400човека) знае, ти да се излагаш… Ела си ги вземи и кажи на баба ти следващия път малко по-интимно така.

Маниерът на общуване в офиса от “Добър ден”; “ Привет, как е?” рязко мина на “Оо, кво става и по-скоро става ли?”; “Коемджиева, да ти се намират някакви предпазни средства”, а мъжете взеха да ме гледат някак с уважение.

А какво каза баба ми по случая: За една жена, търсеща си мъж, най-лошия атестат е да я мислят за недоклатена. След време ще ми благодариш.