ВОЙНАТА И ПРОГРЕСА…

От древни времена хората си блъскат главите за „смисъла” на войната. Най-вече историците. Историята на човечеството е непрекъснат низ от войни. Завоевателни, освободителни, пунически, стогодишни, колониални, регионални, световни. Ужасът и безумието на военния конфликт неизменно ни съпътстват; те са константни.

Много психолози предполагат, че нашата агресия е неразделно свързана с творческата енергия на хората. Тя е лошият близнак, роден от една и съща клетка заедно с нашите креативни пориви, които ни тласкат непрекъснато да учим и да изследваме. Но, дори и нуждата ни да водим войни и еуфорията ни от конфликтите – които историята така драматично е запечатала – също създават множество положителни неща.

Тъй като в хода на епохите огромните страдания на бойното поле по една или друга щастлива случайност са породили много ползи за мирното население. Предизвиканото от военния устрем ускорено развитие на технологиите може да приеме различни форми. Всяко откритие може да израсне от една-единствена идея, внушена от произволно събитие в хаоса на битката. След това развитието на тази идея може да измине мъчителен път. Алтернативният маршрут започва с някое оповестено проучване, което е било направено в университет, или изследователски център и е привлякло вниманието на военните. Те на свой ред предоставят средствата за ускорена програма за развитие. След това крайният резултат се използва от военните и едва по-късно намира приложение в цивилния живот.

От какво се е ръководил Наполеон при воденето на многобройните си военни кампании? Наред с грабежа на националните богатства на покорените страни, вървял и този на културни и исторически ценности, по голяма част от които са изложени в Лувъра. При военната му експедиция през 1799 г. в Египет са попаднали на папирус с древен трактат на коптски език, съдържанието на който е преведен и му е докладван.

Ето как звучи в съвременната му редакция:
„Войната е прогресивна сила, която по естествен начин създава неща, които не биха възникнали по естествен път. Свободното мислене и прогрес на производителните сили и нововъведения са само част от многобройните положителни последици от нея. Тя действа като активна обществена сила, като средство за стабилизация и всеобща зависимост.

Вероятността от война гради най-здравия фундамент на всяка власт, чиято тежест нараства пропорционално със заплахата от война. Субектите на агресия с готовност ще се оставят да бъдат покорени, ако агресорите им гарантират закрила и сигурност. Авторитетът на властта се стопява и изчезва в момента, в който изчезва заплахата от война, или обещанията за закрила и сигурност.

Войната осигурява масовото покорство на хората, както никоя друга институция. Без война централната власт просто не може да съществува. Управленческите способности на всеки лидер зависят пряко от умението му да води война. Колективната агресия е позитивна сила, която потушава недоволството и същевременно осигурява обществена лоялност. Войната е най-добрият способ за канализация на колективната агресия.

Трайният мир е ненужен на централната власт, но и постоянната и безкрайна война също. Най-подходяща е заплахата от война, защото тя предлага чувство за външна необходимост, без което не може да съществува никоя централна власт. Временната стабилност може да се роди единствено от подготовката на обществото за поредната война.
Външната заплаха е необходимо условие за съществуването на централната власт. Тя трябва да бъде достатъчно достоверна и достатъчно голяма, за да внушава силен страх в обществото. Без този страх властта ще рухне. Преходът на обществото от войната към мира не може да се осъществи, ако владетелят не запълни социалната и политическа празнота, създадена от липсата на война. Трябва да се намерят заместители на колективната агресия, които да бъдат реални и убедителни”
Смайващо съвременни мисли на един аналитичен ум от древността!

До получаване на своето Ватерло, Наполеон се е ръководил именно от тези принципи. Съвременната международна обстановка красноречиво говори, че за изминалите векове нищо съществено не се е изменило. Вече 77 години след края на Втората световна, продължават да се водят многобройни локални войни.

Поради възпиращото въздействие на паритета в ядрените оръжия все още не е започвала Третата световна. Но, на нейно място се настани перманентната заплаха от „тероризъм”. Независимо с каква идейна оцветеност, но удобен повод за военна интервенция. А в момента след най – модерната разновидност на войната – „хибридната”, с гарантирана продължителност и многоплановост тече и реалната в Украйна. В плаващите и пясъци, под лозунга за защита на демокрацията, нагазва вече цяла Европа. И най-гласовити във войнствения хор са тези, които първи ще изчезнат в тях. Начело с родните ни политически пинчери…

Светослав Атаджанов