ВРЕМЕНА НА ИЗПИТИ И ИСТОРИЯ

Точно днес, в деня на почитане на Апостола на свободата, трябва с пълна сила да си поставим въпроса „Накъде отиваме?“. Всяко поколение има своята отговорност пред историята. Ние предпочетохме да не избираме нищо, да оставим животът, политиката, историята да ни се случват, а не ние да ги правим. Инертни зрители, които се превърнахме в инертни жертви.

Моето поколение беше това, което скачаше по площадите, правеше студентските стачки, свали Виденов през страшната зима на 1997 година, които вярвахме в новото бъдеще на България, мислехме, че сме последното поколение, което ще живее в стрес и бедност и ще оставим на децата си една просперираща държава. И как стана така, че точно ние, протестиращите, скачащите, революционерите, стачкуващите, викащите по площадите, се отчаяхме и обезверихме, и най-лошото – предадохме това отчаяние на децата си, не ги научихме да протестират, не ги научихме да са недоволни от неправдите, защото ние вече нямахме надежда. Нещо като обществен бърнаут, изгаряне от адреналина и стреса на ежедневието. И днес децата ни не знаят как да се противопоставят, не помнят онова, което е било и не знаят как да се справят с това, което е.

Затова и нашата отговорност е още по-голяма. Да довършим това, което започнахме тогава по площадите и стачките. Да си припомним, че имахме мечта да видим България свободна, просперираща и независима. А допуснахме да се превърне в колония на чужди господари.

Днес гербавите, които ни докараха дотук, са се окопали във властта, панически се разграничиха от това, което направиха с промените в Изборния кодекс, за да се спасят от предсрочни избори сега. Дори отново се сближиха с патриотите, за да осигурят кворум. Паника!

А ние не трябва повече да мълчим и да гледаме безучастно. И трябва да започнем от настоятелно искане за обяснение и изчистване на избирателните списъци от „мъртви души“, както и за разликата от над един милион души между ГРАО и НСИ. Защото ако оставим нещата така, това ще бъдат поредните фалшифицирани избори в България.

Време е да се събудим и да вземем съдбата си в ръцете си. Народе??? Левски сам е успял да разклати една империя. Ние сме все още в нашата си, българска държава, все още ние – българите, сме мнозинството, все още сърцето ни трепва при стиховете на Ботев и вида на развятото българско знаме, все още пеем български песни и се гордеем с историята си. А сега трябва да вземем изпита си пред историята! За да имат децата ни бъдеще като българи, в горда, свободна и независима България! Време е!

Елена Гунчева

Снимка на Елена Гунчева.