Време е да разберем, че „системата” сме всички ние и ако тя ни убива, самоубийците сме ние

Има моменти, когато смирението е необходимо, за да погледнеш една картина в цялост. Има моменти, когато дори и да крещиш, трябва да спреш за миг и да помислиш. Най-малкото и гърло, и глава започват да болят. Много искам да успокоим за миг страстите и да се погледнем отстрани.

Ще видим едно разединено и крещящо общество. Ще видим крайности, спотаен гняв, стиснати юмруци и много закани. Ще видим и готовност за подигравки. За назидаване, за война, всеки за своята си истина. Ще видим недоверие, липса на морал и излъгани очаквания. Но ще видим и много пасивност и оплакване, прехвърляне на собствената ни отговорност върху гърба на някой друг. Дори и недоволството е по-голямо в социалните мрежи, отколкото навън.

Дами и господа, време е да разберем, че „системата” сме всички ние и ако тя ни убива, самоубийците сме ние. България достига дотам, докъде стигат нашите представи за нея. Със зрелище не става. Нито с очаквания за зрелище. Нито с гръмки фрази. Нито с люти закани. Става с действия и мисъл за целта на тези действия.

В днешния свят, затворени в собствените си балони, губим представа за време и пространство. Така се раждат самозаблудите и се самопровъзгласяваме за повелители на истината. Виждам много хора, които се мислят за повелители на истината.

Това е особено опасно. Защото всяко общество е съставено от хора с различни мнения и нагласи. Ако искаш да им кажеш нещо, трябва да го направиш по начин, който да не втълпява на хората какво да мислят, а да ги накараш да мислят. Това е най-ценният принос – да ги накараш да мислят, дори и да не са съгласни с теб. Който си мисли, че говори от името на всички, е в голяма опасност.

Лекарите са такива, полицаите за нищо не стават, учителите са не знам си какви, журналистите мълчат. Политиците са крадци по презумпция. Как тогава някой нормален човек да иска да стане лекар, полицай, журналист или не дай си Боже – политик? И как тогава ще променим каквото и да е?

За да избираме по-добри управници, самите ние трябва да сме по-добри и осъзнати граждани. Да имаме по-високи критерии и по-високи изисквания.

Защото тези горе са отражение на нашия общ колективен манталитет днес. Никога не го забравяйте. Както и представите ни за алтернативи са отражение на колективното ни мислене. Затова помислете внимателно и вярвайте повече в себе си, а не в някой друг.

Медии в България нямало. Чувам го като мантра от месеци, парадоксално и от много хора в медиите. Не, медии има. Но и те са разединени, разядени, някои от тях продали се, за да оцелеят, други защитаващи всяка власт. Но някой има ли самочувствието да назидава цялата гилдия какво и как трябва да прави? Лично аз – не, защото все още има журналисти, които вършат своята работа.

Някои от тях работят в радиото, други – в печатните издания, трети – в телевизиите. Четвърти са из страната. Всеки от тях дава своя принос за средата. Как да се подиграваш с техния труд?

Например, през тази седмица „неработещите” медии написаха, че Доган и Брендо са най-големите инвеститори в България. От „неработещите” медии разбрахме, че Доган си е купил ТЕЦ. Знаем кой кой е, кой на кого е човек и кой с кого е свързан.

Същите тези хора през годините произведоха журналистически разследвания и анализи, които много точно обясняват как точно е пораснал външния дълг, каква част е отишла към банките, каква част се е вляла в продънените системи, които така и никой не реформира.

Тези „неработещи” медии вече трето десетилетие показват измамите в изборния ден, зависимостите. В България всичко се знае, драги зрители, но не защото ги е предрекла Баба Ванга или някой ги е изпял в песен, а защото е имало журналисти, които да ги напишат, покажат или разкажат.

След тези материали понякога са си отивали министри, вицепремиери, чиновници. Но най-често след тези материали се е случвало едно голямо нищо. Защото медиите са четвърта власт само там, където работят останалите три. Това е идеята на демокрацията, в идеален вид.

И го казвам най-добронамерено и честно. Време е да напуснем собствените си балони. Тогава ще видиш обществото и най-вече своята роля в него по друг начин.

Времето изтича. България я е имало и ще я има. Тя е преминавала през много по-тежки кризи и периоди. Нашият живот обаче е ограничен. И това са природни закони

Светослав Иванов

Резултат с изображение за Светослав Иванов

http://btvnovinite.bg