Време ли е Министерство на туризма да си иде?

В продължение на години браншът настояваше за самостоятелна структура, която да е първостепенен разпоредител на средства, за да разчита на собствен бюджет за реклама и да отстоява интересите на участниците в този всеобхватен бизнес, чрез създаване на политики с далечен хоризонт и ясна посока на развитие.

В крайна сметка нито един от поетите от Николина Ангелкова ангажименти към заетите в туризма не беше изпълнен. За сметка на това настъпи бурно разпределяне и преразпределяне на плажни концесии, съчетани с тежки клетви и обещания, че плажовете ще станат безплатни.

В същото време министърът взе късчета от рекламен филм на киностудия и го нарече „национална туристическа реклама“; даде 48 хиляди лева на частна компания, която да разработва телефонно приложение за опознаване на България и й предостави цялата витрината на ведомството на най-елитната в столицата улица „Съборна“ в продължение на години. Под нейно ръководство, от ведомството бяха разхвърляни поръчки за рекламни продукти „под чертата“, за по 30 хил. лв. на правилните познати – т.е. винаги под сумата, за която се изисква организиране на конкурс за обществена поръчка и така ведомството се задръсти с мукава – никому ненужни „продукти“ уж за реклама, които по съдържание и вид са срамни за поднасяне.

Сред бисерите на хартиеното творчество е грамота на министерството, връчвана от Ангелкова (името и́ е отпечатано и така никой друг не би могъл да я ползва, но явно и тя е считала, че няма и кой да я смени) с пропорции на оригинала на „Мона Лиза“ на Леонардо. Грамотата е изработена на най-скъпата съществуваща хартия, със златни и сребърни нишки и изображения на исторически моменти от цялата балканска история. Не е известно някой да е сложил подобно признание на стената си.

В какво oбаче е проблемът на Министерство на туризма? 

Краткият отговор: в същинската му несъстоятелност. Почти за всяка дейност е нужно пряката ангажираност на куп други институции – министерства и общини. Накратко: министерството разпределя пари за реклама и се занимава с напълно неприсъща дейност – управление на плажове и раздаване на концесии. Наскоро Министерство на туризма напуснаха почти едновременно 12 души.

Служителите са наясно, че от години ролята на ведомството е да търпи истериите на председатели на браншови организации, които настояват всеки ден да са там и да водят разговори с някого, заради радостта от говоренето.

Никога министерството не влезе в основната си функция: да защитава националния интерес и да прави политики. 

Още един тежък проблем е, че от юли 2020 година, Министерство на туризма е натоварено с администрирането на няколко схеми за държавна помощ, а не разполага с достатъчно човешки ресурс, за да върши тази изключително мащабна работа. Стигна се дотам някои служители да не ползват почивни дни по няколко седмици, защото не могат да си го позволят.

Работещите във ведомството прекарваха часове на телефона, за да обясняват на участници в бизнеса, че когато не са издавали касови бонове, когато не са осчетоводявали дейности, когато не са правили трудови договори, когато не са осигурявали коректно служители, когато са правили всичко възможно, за да мамят държавата, няма как със задна дата да издадат документи на базата на които да получават държавни помощи.

Когато туризмът бе под шапката на Агенция по туризъм, тогава сякаш бе най-безметежното време. Всички дейности зависеха пряко от средствата, които ще бъдат отпуснати от Министерство на финансите и постоянно се водеха преговори с колко да бъде увеличен бюджетът за реклама на международните пазари. Когато туризмът бе част от мега Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, финансово бе в същото положение, в каквото бе и като агенция.

Когато стана Министерство на туризма обаче, бюджетът му трябваше да бъде защитен основателно. Но за целия бранш сякаш най-важно бе каква сума ще бъде отпусната за реклама. Работещите в туризма – туроператори, хотелиери, туристически гидове отлично знаят, че ефективната част от дейността бе резултат от дългогодишните връзки между туроператорите и договорите, които те подписват на всички туристически форуми.

Затова и на световните туристически борси България не участваше с представянето на региони, както би трябвало да бъде според Закон за туризма, а само с туроператори. В силни години те бяха около 20-тина на борсите в Лондон и Москва, а в Берлин достигнаха 40 фирми! Единствено и само на туроператорите се дължи постоянният ръст на туристи към страната, като те намират нови пазари и разширяват съществуващите. На практика – с или без министерство, тази дейност те ще я вършат. Остават рекламата и маркетинга. Тази дейност, разпределена успешно по търговските представителства, ще носи достатъчно резултат, та да няма нужда да им бае и цял министър.

В крайна сметка, средствата, които постъпваха за реклама, се разпределяха по „правилния“ начин и на „правилните“ изпълнители, макар и под формата на привидно организирани обществени поръчки.

За кого е важно Министерство на туризма да остане? 

На първо място – за десетките организации, сложили в името си „туризъм“, които неудържимо копнеят „да си говорят с МИНИСТЪРА“: „О, обадих се аз на министъра и казах…“ или „Аз ще се обадя на министъра и ще попитам защо…“, или „Ние с министъра сме се разбрали, не се притеснявай!“.

На практика браншът не иска министерство, а свой частен министър – да му звънят, да му пращат среднощни съобщения, да се срещат, да се разправят с него, да си другаруват, да го черпят, да „осъществяват диалог“, да го канят на форуми – има министър – има събитие, няма министър – ами нищо туристическо не е станало. Мнозина осмислят поредната безпосочна инициатива само с думите, че „министърът уважи събитието“. Ако обаче не отиде, участниците се оплакват, че „министърът не подава ръка на бранша“.

Дори самите играчи в туризма не очакват, че министърът ще се занимава с дългосрочни политики. Точно обратното: всеки опит за въвеждане на единни правила в някаква сфера се разбива в бурен протест и защита на правото на самостоятелна инициатива.

Фалитът на британския Томас Кук само показа, че никой в туристическия сектор в България не може да разчита на защита и предварителна полезна информация от министерството. Спасиха се само тези хотелиери и туроператори, които сами надушиха опасността.

Нито за ден министър Ангелкова не опита да се намеси в непреодолимата колизия между туроператори, хотелиери и НАП за въвеждането на наредба Н-18 за касовите апарати, която принуждаваше някои туроператори да монтират до няколкостотин апарата в офисите си. В крайна сметка, Бойко Борисов еднолично отложи въвеждането на наредбата през януари, 2020 и досега няма никакво движение по темата.

Онова, на което браншът разчита, е да се провежда рекламна кампания и то такава, която да обслужва големите туристически центрове, защото трябва да се пълнят мега-комплекси. Но какво съдържа тази реклама, как е насочена, каква е нейната ефективност – реална отчетност за нейната успеваемост не е съществувала.

В повечето държави по света, туризмът не е отделен в самостоятелно ведомство, а е свързан или с икономиката и най-често с културата и това е логично.

Какво ще се случи, ако туризмът се върне в икономиката?

С икономическия министър няма да върви ежедневна приказка, а с финансовия – съвсем. Министърът на икономиката няма да е церемониална фигура на кухи събития.

Ако туризмът бъде вързан с културата обаче, предстои най-тежката колизия между културния и туристически сектор: коя ще е тази личност, която да е с душата на маестро Карталов и познаване на проблемите на къщите за гости, концесионирането на плажове и запълването на мега курортите?

Туризмът е сред най-частните бизнеси в държавата и постоянният напор от страна на туристически организации, които обаче са само теоретици, е държавата да се ангажира само с едно: да бъде опора за усвояването на пари по различни проекти с които на хартия да се отчитат дейности за оптимизация.
Несъмнено пълното отсъствие на държавна политика в туризма доведе до трагичен погром в някои от най-привлекателните кътчета на страната, а алчността на местната власт довърши стихийното унищожение на природата за сметка на лишени от мисъл комплекси, както и до съсипването на множество автентични населени места и обекти.

Туроператори вече споделят, че предстоящата среща с бранша и преговарящия екип за съставяне на правителство, ще е поредното безполезно приказване. И докато тук организации се борят да легитимност чрез ТВ участия и „проведени разговори“, както и за усвояване на европейски пари, преките конкуренти на България са вече готови с новите пандемични туристически планове, разработили са прогнози, изготвили са протоколи и са подели кампании на ключовите си пазари.

Автор: Лияна Панделиева

https://glasove.com/