Връщат цензурата у нас

Работна група наричат себе си душманите на свободното слово
Божидар Божанов, двойкаджия по история, не е разлиствал мрачните страници на миналото

Цензурата се завръща. Екип от мракобесници вече плюнчи червените моливи. Да заличава всичко, което не е угодно на властимащите. Работна група наричат себе си душманите на свободното слово. Ще ги ръководи Божидар Божанов, министърът на имагинерното електронно управление. Ще наметне тогата на главен инквизитор!

Най-ранното свидетелство за цензура у нас е Симеоновият сборник, познат по руски препис от 1073 г. В него списък изброява “боговдъхновените” книги и “скритите”, които е греховно да се докосват. Двадесет и пет апокрифа са забранени. Така Златният век на българската култура ознаменува

първото посегателство срещу волнодумството.

През Възраждането има турска и гръцка цензура. Никола Генович и Драган Цанков са на заплата при поробителите. Иларион Макариополски е прикрепен към фанариотите.

Няма статистика колко са инкриминираните заглавия. Христоматиен пример е Новият завет, преведен от Неофит Рилски. Издаден в Смирна през 1840 г., само част от неговия тираж стига до българските земи. Останалото е изгорено по нареждане на цариградския патриарх.

Ето го и Освобождението от всичко, което сме претеглили столетия назад. “Печатът е свободен. Никаква цензура не се допуща, също и никакъв залог не се иска от писателите, издателите и печатарите”, демократично прогласява Търновската конституция.

Така е до 27 април 1881 г., когато е извършен преврат. С благословията на Русия, подкрепата на военния министър и консерваторите княз Александър Батенберг сваля либералното правителство на Петко Каравелов. Монархът иска извънредни пълномощия за седем години напред.

Словото не може да бъде оставено без контрол, ей така – като цената на зарзавата. Нужно е специално законодателство и превратаджиите го виждат в онова от игото. Попадението е на правосъдния министър Порфирий Стаматов. Магистър по наказателно право, той е баща на майстора на краткия разказ Георги П. Стаматов. Порфирий прилага Турския закон за печата от 1864 г.

В свободна България продължаваме да я караме по турски!
Куп други закони, наредби, разпоредби, добавки и поправки има в цензурното законодателство.

Най-страшна е предварителната цензура,

въведена след Деветнайстомайския преврат през 1934 г. Писателят Георги Жечев си спомня:
“Всички печатници бяха задължени да изпращат на “Контролата на печата” коректури на страници, преди отпечатването на каквото и да било – вестници, списания, брошури, книги. Никой печатар не смееше да отпечата нищо, преди да му върнат цензурираните страници с печата на “контролата” и подписа на цензура: “Разрешавам”

Клеймото на “Контрола по печата”.

Деветосептемврийският е следващият преврат през 1944 г. Тогава Министерският съвет приема историческото Дванадесето постановление. В него е казано: “Изземват се от държавата всички книги с прогермански и изобщо фашистки и расистки характер, както и книгите, написани против Съветския съюз и свободолюбивите народи от всички лица и места, където и да се намират те.”

Документът развързва ръцете на фамозния Димо Казасов. Той е най-хлъзгавият български политик. Участва във всички преврати от Деветоюнския насам и винаги оцелява. Като министър на пропагандата в първото ОФ-правителство, Димо разгръща таланта си на цензор. По модела на средновековните индекси изготвя списъци на вредната за народа литература. Високо морален и откровен до болка, бута вътре и свои собствени съчинения!

Списъците “Вредна литература” са актуализирани и усъвършенствани няколко пъти. След 1952 г. за тях се грижи новосъздаденото Главно управление по въпросите на литературата и издателствата, накратко “Главлит”. Там е използван челният съветски опит. Екип от специалисти, наречени политредактори, преравя библиотеките и пресява полезната от вредната литература.

Депозираните бройки
се унищожават,

само един екземпляр влиза в Специален фонд. След Априлския пленум през 1956 г. “Главлит” е закрит. Неговото място заемат други цензурни образувания, контролирани от отдел “Агитация и пропаганда” при ЦК на БКП.

“Най-мощната от тези институции – сочи проф. Алберт Бенбасат – е основаният през 1971 г. Комитет за печата при Министерския съвет. Неговата функция е да ръководи както целия печатен и книгоиздателски сектор, така също полиграфията, фотографията, авторското право, да осигурява “високо идейно-художествено и научно равнище” на издаваната литература, “в съответствие с изискванията на социалистическия реализъм”…”

Божидар Божанов обяснява как ще оперира цензурната институция.

Демократичната промяна през 1989 г. зачеркна цензурата. Сега партията на Промяната я връща в информационното пространство. Божидар Божанов, двойкаджия по история, не е разлиствал мрачните страници на миналото. Не знае например за предварителната цензура.

Горещо му препоръчвам да въведе този механизъм в Работната група. Защо да се хабят усилия за нещо, което ще бъде инкриминирано. Първо получаваш разрешение и после публикуваш!

Автор: Росен Тахов

https://trud.bg/