ВСИЧКИ ОБИЧАТ РЕЙМЪНД, ВСИЧКИ ОБИЧАТ НАТО, ВСИЧКИ ОБИЧАТ УКРАЙНА

Някога представяли ли сте си, че толкова хиляди маса народ изневиделица ще обикнат Украйна? Че толкова президенти, премиери, министри, банкери, телевизии, сайтове, евроатлантически съюзи, вашингтони, холивуди, ласвегаси, интернети, гугъли, фейсбуци, ютуби ще луднат по тая страна? Че ще се будят рано сутрин и ще заспиват късно вечер със сърцебиене по нея? Че украинските мантри ще изместят ковидните? Че даже Шер ще си развали рахатя и ще отвори дома си за „украински бежанци“?

Аз с изненада откривам катастрофичния взрив на необяснима любов от страна на всички ООН-та и ПП-та по всички земни кълбета към тоя доскоро скромен народ, прекарал дълги векове от историческото си съществуване под щандарта на Полското кралство и под короната на Руската империя. Украйна – самото име на страната говори доста и не толкова в нейна полза – „покрайнина“, народ, който стои встрани, далеч от центъра на вниманието. Казвайки това, нямам предвид древната и средновековна история на тая земя.

Общо взето държавите, формациите и медиите, които откриха у себе си внезапно фатално амурно привличане към Украйна, са същите, които постоянно водят войни, хвърлят бомби, натрапват безмозъчни холивудски сапунки, създават ковид истерията, настояват да се ваксинираме, уреждат медицински концлагери и бежански цунамита. Всички тези действия, разбира се, са продиктувани от любов към човечеството – с изключение на Русия. Те не броят руснаците за хора, а доскоро – да си кажем правичката – не причисляваха и украинците към вида хомо сапиенс.

Ако някой бе събирал сълзите, проляни пред камерите от всякакви функционери на САЩ и Западна Европа заради украинските деца, заради украинските майки, бащи, баби, дядовци, чичовци, стринки и братовчеди, озлочестени лично от тирана Путин, водният проблем на Третия свят щеше веднага да се реши – тук и сега.

Българските управници, евроатлантиците, голяма част от депутатите и купените журналисти също внесоха своя сълзлив дял в отразяването на украинските лични и държавни мелодрами. За да сме първи в преизпълнението на оплакваческия план, в България бе изготвен списък на автори, на които не бива да се дава трибуна, на медии, които трябва да се закрият и на „неполиткоректни“ лица, които трябва да бъдат политически репресирани и осъждани на „до пет години ефективен затвор“!

Това мракобесно предложение веднага се претвори в дело, но фактът остана някак встрани от обществения интерес – поради вихрушката от едновременни събития. Пълзящ фашизъм, който с леконравно бе допуснат от обществената съвест.

По време на двайсетгодишната ми емигрантска одисея, се убедих, че западноевропеецът мисли с телевизора. Казаното от екрана е божа истина. Малцина преценяват събитията със собствения си разум. В съзнанието на мнозинството Путин е по-черен от дявола и Русия е виновна за всички беди. Това непрекъснато демонизиране на най-великия съвременен европейски народ, скоро ще изиграе зловещ номер на западните държави, но мен не ме е грижа за тях – сърбала съм попарата на тяхната плебейска ограниченост и надменност. Ботев е казал – „пък който иска да тегли, тежко му нима ще кажа?“

Не така стои обаче въпросът с информационното затъмнение, спуснато пред взора на нашия народ. Българинът е проницателен, не вярва на пропагандата, колкото по- неистова е тя, толкова повече го отвращава, но все пак малцина у нас познават предисторията на тъжния руско-украински конфликт. Малцина са осведомени за чудовищния геноцид в Донбас, твърде малко се знае за българските етнически жертви, живи изгорени, пребити, ослепени от украинските шовинисти. Не се знае, че територията на Украйна бе изкуствено увеличена от хохола Хрушчов, който придаде към родината си изконно руски земи. Българите не са осведомени за огромните усилия, които положи руската администрация за мирно решение на конфликта – усилия, нагло провалени от правителството на Украйна и лично от Зеленский, под диктовката на САЩ.

Тоя Зеленский, днес скрит „в бункер“ ( къде обаче?), комуто ръкопляскат малоумните чиновници на ЕС и хрантутниците евродепутати. Тези Съединени щати, които сега реват с крокодилски сълзи за „украинските дечица“, за детските ясли и градинки, бомбардирани от „звяра Путин“, отъждествяван с абсолютното зло.

Всъщност тия мрачни сили се кискат от радост, че съумяха да разпалят братоубийствената война. И ще я продължават с всички сили. Та коя война от началото на 19 век насам не е била разпалена от тях? Военнолюбците се разпознават по един много характерен белег – те най-високо оплакват жертвите на войната.

В името на българския народ и на правдата, нормалните хора у нас, които не приемат диктата над перото и съвестта си, трябва да разобличават тези лъжи. С измами и фейкове не се управляват държава и народ. Едностранната информация е дезинформация. Не бива да се допуска времената на болшевизма, нацизма и тоталитаризма да се повтарят – дори като фарс. С лъжа не се живее, лъжата е несъвместима с живота.

Нали обичате украинските бежанци, нашенски натовски баячки? Тогава чуйте това, което те казват – извън задължителната официална програма от проклятия срещу Путин и Русия. Те казват – да, да, украинските бежанци казват, че ги разстрелват и бомбардират украинските спецотряди, че украинските ултраси не им позволяват да използват хуманитарните коридори. Ще излязат ли на екран тия думи?

Впрочем нека се запитаме каква географска логика има разширяването на НАТО на изток? Какви „атлантически“ държави са Чехия, Словакия, Полша, Словения, Румъния, България и т.н? Те нямат никакъв историко-географски допир с Атлантическия океан и „членството“ им в тоя пакт е жалко и унизително – на слугински маши срещу Русия. Същия статут, към който безумно се стремеше и украинският режим.

Милена Върбанова