ВСУЕ ОТДАДЕ ЖИВОТА СИ, АПОСТОЛЕ…

Властници, Левски не е от вашия свят. Той не е израснал на вашата земя. С нищо материално не е свързан и не е имал корени в него. У него съществува лекота на мисълта, отдаденост на делото и откъснатост от всякакъв бит. Той не е тукашен, пришелец е от друг свят, чужд на почти всички нас. Каква харизма е витаела около образа му, предизвикала съзнанието и удивлението на съвременниците му и станал пример за идните поколения

Една и съща е картината при всяко чествене паметта на падналите герои за освобождението на Родината. Зад ограничителните от тълпата въжета и кордона на охраната са наредени представителите на Властта. Лъжливите следовници на националните ни герои, лешоядите, нетърпеливи да заемат първите редове, за да се покажат и да изиграят жалката си роля в сътворената от тях комедия. На които почтително се прави път – „Моля уважаеми дами и господа, заемете си местата”.

И гледам, как стоят фалшиво опечалени в официалните си костюми, с подържания си маникюр, с показната си почтенност, от която да ти се заповръща. Сред тях са лъжците, които разправят, че са се съпротивлявали срещу тоталитарната власт, демагозите и занаятчиите на мръсната политика, лидерите на управляващите партии, пробили си път с лакти, не защото Властта не е искала да ги пропусне, а защото е искала да ги прегърне. И виждаме, как демонстрират опечаления си вид, как се уверяват изпод вежди, че камерите са готови да ги заснемат в готовността им да оближат паметниците на героите с целувката на Юда, и да ги замажат с отровните си лиги.

Там са и мнимите бивши бунтовници и „дисиденти” срещу предишната Власт, с неистовия им хъс за бъдещи бюрократи и господари. Тези, които които наричат робството „Присъствие” и изтриват от учебниите и съзнанието на младото ни поколение паметта за истинските ни герои.

Тези родоотстъпници и майкопродавци, с които е така богата историята ни. Също и духовниците, в симбиоза с всяка минала и бъдеща власт, на всяка тирания и диктатура.
А зад въжетата е народът, изоставен като краставо куче, на който героите ни напразно казваха – „Не се оставяйте да бъдете заблудени от генералски униформи, догми и доктрини. Не позволявайте да бъдете мамени от тези, които ви управляват, които искат да заменят един господар с друг, не бъдете стадо! За Бога, не се крийте зад чужда вина, борете се, мислете с главите си, помислете, че всеки един от вас е от значение, всеки е ценна, отговорна и самоизграждаща се личност! Бранете своето „АЗ”, същността на всяка свобода! Защото свободата е дълг, преди да бъде право…”

А увереността ми отдавна е, че всичко това отново и отново ще трае не повече от ден, че всичко ще затихне след воят на сирените и празничните фоерверки и илюминации. Болката ще се уталожи, а гневът ще потъне и ще се успокои във водите на послушанието, в нежните и меки води на забравата над водовъртежа на потъналия кораб на държавата ни. Властта ще е спечелила за пореден път. Вечната ВЛАСТ, която никога не умира. Тя пада, за да възкръсне отново от пепелта си, дори да мислим, че сме я победили с бунт, или с клане, което наричаме революция. И ето я отново, непокътната, но различна само по цвят и представители. А народът приема, или търпи и се приспособява.
За това ли на лицето ми е тази едва доловима, горчива и насмешлива гримаса? И съмнението, което ме измъчва, когато умът отрича оптимизма в заблудата, когато съм забелязал, че малко хора отговарят на представата за Човек, че народът не отговаря на предствата за Народ. И това, че да гледаш трезво, не означава да си песимист…

СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
Djani.blog.bg