Всяка алтернатива е по-добра от управлението на ГЕРБ

В последните дни в усилията си да избяга от чумата, от пробива в данните на НАП, избора на главен прокурор и куп други неприятни за управлението му теми, премиерът Борисов заговори за икономиката. Като огромен успех за българската икономика той представи растежа от 3,3%, ниската безработица от 4,2%, както и още няколко показатели, които вече са съвсем извадени от контекста и казани на принципа „едно към гьотере“.

Разбира се, може да има всякакви гледни точки. Оптимистът вижда чашата наполовина пълна, а песимистът – наполовина празна. Но има няколко гледни точки към „оптимистичните“ премиерски данни, които будят по-особена тревога. Няма да сравняваме Борисовите икономически резултати с тези на Китай или примерно на съседна Турция. Особено за Китай е напълно нормално икономиката да расте между 3 и 4 пъти по-бързо от нашата – все пак там управляват комунисти. За Борисов и правителството на ГЕРБ обаче е достатъчно неприятно сравнението с неговите предшественици, от които той толкова много се оплаква.

Нека започнем с многократно повтаряния от него икономически ръст от 3,3% процента между 2009 и 2019 г. По данни на същата статистика Борисов в нито една от годините на своето управление не е постигнал по-висок икономически растеж. Никога не е стигал до 4%. И тримата му предшественици за десетилетието преди герберския застой – между 2001 и 2009 г., никога не са сваляли икономическия ръст на България под 4%. Костов, Сакскобургготски и Станишев не просто са управлявали икономиката по-добре от Борисов, но нещо повече – тяхното най-ниско дъно е по-високо от неговия най-висок таван. Вероятно има резон оправданието с кризата през 2009 г., но оттогава мина десетилетие, а Борисов се оказа неспособен да възстанови предишните темпове на растеж. Той не може и да мечтае за 6% ръст, постигани при Станишев, но не може да стигне дори 4-те процента от последната година на Иван Костов. Би следвало

да се срамува от данните, с които се гордее 

но в България при неговото управление всяка наглост е възможна.

Още по-манипулативна е тезата му за ниската безработица на България и за високия коефициент на заетост, по тези показатели истината се открива с доста по-внимателно четене на данните. Да, безработицата е много ниска и коефициентът на заетост е висок. Когато обаче се видят цифрите и конкретният брой на заетите, се оказва, че в България и в момента работят по-малко хора в сравнение с най-силните години 2007 и 2008, и дори с първите тримесечия на 2009 г. преди идването на Борисов на власт. Казано по друг начин – намаляването на безработицата при десетилетното герберско управление не се дължи на нищо друго, освен на намаляването на хората, които живеят в България. Едни хора не са си намерили работа при управлението на Борисов – те просто са се изнесли от страната.

Тук по естествен начин стигаме до най-драматичната част от статистиката, която медиите по-рядко цитират, а Борисов се прави, че тя не съществува – статистиката за демографските процеси в страната. Отново сравнението с тримата бивши управници – Костов, Сакскобургготски и Станишев, е убийствена за Борисов. За десетилетието между 2001 и 2009 г. раждаемостта в България постоянно се увеличава. За следващите 10 години – при Борисов, същата раждаемост неизменно намалява, като единствено изключение е годината 2014-а, когато управлява Орешарски и случайно или не, в България се раждат 2 хиляди деца повече. При кабинета „Борисов 2“ цифрите отново тръгват рязко надолу и за 2018 г. имаме раждаемост,

сравнима с тази от времето след Втората световна война

Няма смисъл да добавяме данните за това колко сме застаряващи, как сме най-бързо изчезващата нация в света и други подобни класации, в които изпреварваме всички други държави.

Но в светлината на новия държавен заем за 8 изтребителя, които платихме сега, но не се знае кога ще получим, може би няма да е зле да кажем нещо и за държавния дълг. Отново тримата предишни злополучни и неуспешни премиери – Костов, Сакскобургготски и Станишев, неизменно намаляваха държавния дълг. Всъщност това намаляване започва още от Виденов. През 2009 г. държавният дълг на България е едва 9 милиарда лева. Едно десетилетие по-късно след мъдрото управление на държавника от Банкя цифрите вече варират между 24 и 26 милиарда лева дълг.

Борисов успя за десетилетие да

увеличи държавния дълг почти тройно

За парите, с които сме задлъжнели – някъде около 15 милиарда лева, България можеше да построи АЕЦ „Белене“, магистралите „Хемус“, „Черно море“ и „Струма“, тунелите под Шипка и Петрохан едновременно. Вместо това ние наблюдаваме постоянни ремонти на ремонтирани съвсем наскоро пътища и още по-тежки проблеми с трафика в сравнение с преди 10 години. И нито един реализиран енергиен проект.

Вероятно могат да се напишат много дебели книги за последните 10 загубени години, за пропуснатите възможности, за допуснатата корупция, за ограбването на хората и държавата. Но времето не може да се върне назад. Струва си да се направи и задълбочен анализ за това как точно най-некадърният министър-председател на държавата ни се оказва най-високо оценен от избирателите. Време за това ще има. Все по-дефицитно става обаче времето за другото – за промяната, която е критично важно да се случи на местно и национално ниво. България няма човешките, социалните и икономическите ресурси да продължи още дълго това десетилетно свободно падане. От всеки от нас зависи да го спрем. И нека другия път, когато някой тръгне да обяснява, че няма алтернатива, да се вгледа в същите тези цифри от статистиката. Те не просто казват, а направо крещят, че всяка алтернатива е по-добра от управлението на Борисов и ГЕРБ.

автор: Боян Балев

Резултат с изображение за ГЕРБ корупция

https://duma.bg