Вчера трите национални телевизии бяха под нивото на “ПИК”

Исторически погледнато, по света няма власт, поднесла свободата на словото на тепсия. Свободата на словото не е печено прасенце с лимонче в устата, което просто да изядеш. Дори и в най-развитите демокрации е имало, а и има примери за натиск над журналисти. И това се отнася за последните столетия, не само за наши дни.

Когато за пръв път станах творчески директор, преди повече от 15 години в агенцията “DDB”, силно ме впечатли една мисъл на основателя ѝ Бил Бернбах: “Принципите ти не струват нищо до момента, в който не ти струват пари”. В максимална степен се опитвам да спазвам това.

Директното излъчване на пресконференциите на “ГЕРБ” нарушава основен принцип на журналистиката. А именно, че се предоставя възможност на едната страна в трите национални ефира свободно и спокойно да изрази субективната си гледна точка, отправяйки внушение към цялата аудитория, което подлежи на съмнение.

Ако говорим за журналистическа етика и принципи, едновременното решение на трите национални телевизии да отразят “ГЕРБ” би трябвало да бъде последвано от предоставяне на ефир на ген. Атанас Атанасов на същия принцип. Само че такова действие не последва.

Не знам дали ви е направило впечатление, но никога и при никакви обстоятелства не съм споменавал сайта “ПИК”. Не го чета, не одобрявам редакционната му политика, нито езика му. Нищо не одобрявам в “ПИК”.

Между трите национални телевизии и “ПИК” обаче има една съществена разлика. “ПИК” не претендира за обективност, нито пък има социалната отговорност, която националните телевизии — били те обществени или комерсиални — имат по закон.

Вчера трите национални телевизии бяха под нивото на “ПИК”. И ще е важно да се осъзнаят, че те трябва да намерят баланса между интересите на зрителите и приходите си, а не както изглежда сега — баланс между власт и приходи.

Мартин Димитров